Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Преди няколко дни със свое решение №513 от 26 август 2019 г. Министерският съвет одобри създаването на ново лечебно заведение – Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ в град Габрово. За първи път правителството се възползва от новите си правомощия да разрешава откриването на нови лечебни заведения след поредните изменения в Закона за лечебните заведения, в сила от месец април тази година.

Какъв анализ аргументира това решение на Министерския съвет и какви изчисления е представило Министерството на здравеопазването така и не стана ясно. Формалното спазване на изискванията на чл. 37а, ал. 1 на ЗЛЗ няма да даде отговор на въпроса дали е необходимо създаването на поредното лечебно заведение в България. Той следва да бъде решен единствено на основата на оценка на реалната необходимост от предоставяне на здравни услуги с определено качество, които Националната здравноосигурителна каса (в която всички внасяме здравноосигурителни вноски) може да заплати.

По данни на НСИ към края на 2018 г. в България има 346 лечебни заведения за болнична помощ с над 53 хиляди легла. По последните данни на Евростатза 2017 г.[1], сред страните от ЕС България разполага с най-голям брой легла за активно лечение спрямо населението. В резултат на големия брой болници и легла, хоспитализациите в страната ни са едни от най-многобройните.

Графика 1. Брой хоспитализации на 1000 души от населението за периода 2008 – 2018 г.
Източни НСИ

Въпреки опитите на НЗОК да ограничи хоспитализациите през последните години и постигнатия частичен успех през 2018 г., все още над милион и двеста хиляди души са получили болнична помощ през последната година. Това означава, че почти всеки пети българин е лежал в болница поне веднъж през 2018 г. Големият брой хоспитализации е типичен за държави, в които здравните системи осигуряват лесен достъп без сериозни ограничения до болнично лечение и в които има условия за нередности и слаб контрол при финансирането от страна на осигурителната институция.

Защо в Габрово?

Болничното лечение в област Габрово в момента се осъществява от 6 лечебни заведения за болнична помощ с общо 860 легла. Населението на областта е малко над 109 хиляди души. В сравнениес останалите области на страната, Габрово е добре осигурено с болници и легла (графика 2). Областта разполага със средно 4,5 легла на 1000 души от населението при средно за страната 5,3.
Графика 2. Брой легла в МБАЛ на 1000 души от населението по области за 2018 г.
Източник: Изчисления на ИПИ по данни на НСИ

По отношение на преминалите болни обаче (графика 3),областта е на едно от водещите места в страната. През 2018 г. през многопрофилна болница за активно лечение в област Габрово са преминали 240,8 души на 1000 души население при средно за страната 171,4. По-голям брой преминали болни се наблюдават само в области Плевен и София (област).

Преминали болни на 1000 души от населението по области за 2018 г.
Източник: Изчисления на ИПИ по данни на НСИ

От представените данни можем да направим извод, че нова болница в Габрово едва ли е крайно необходима. Дори да приемем нуждата от здравословна конкуренция между лечебните заведения и разширените възможности за избор на гражданите къде да се лекуват, остава по-важният въпрос – какви ще са взаимоотношенията на касата с тази болница и с останалите лечебни заведения в областта. Негативното становище на НЗОК относно създаването на новото лечебно заведение в област Габрово е резонно и е породено от страхове за неоправдано нарастване на разходите. Докога обаче НЗОК ще продължава да сключва договор с всички лечебни заведения без оглед на ограниченията във финансовия ресурс и изискванията за определено качество на здравните услуги? Решението на проблема с многото хоспитализации и изкривяванията във финансирането на болничната помощ преминава през:

Селективно договаряне с лечебните заведения на база на стойност срещу цена (value for money), което да включва и постигане на качествени параметри на здравните услуги и здравните резултати от страна на лечебното заведение;

Ясно и точно остойностяване на медицинските дейности, услуги и клинични пътеки;

Изряден контрол от страна на финансиращата институция на плащанията към болниците;

Подобряване на услугите в извънболничната грижа, които да намалят потребността тривиални медицински дейности да се извършват в болници и съответно да ограничат хоспитализирането само до абсолютно необходимото;

По-строги  изисквания за наличие на инфраструктура и персонал при даване на разрешение за откриване на болници.

* Автор на текста е Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика. Материалът е публикуван в седмиция бюлетин на ИПИ, откъдето го препечатваме. Поздаглавието е на редакцията.

Коментари

Мале, вампирите на жоро атанасов

не дават да има болница в Габрово... Не може, кой щял да плаща. И отново извадиха любимия инструмент - средното аритметично. Ех, Петя Георгиева, дано като проимаш нужда на стари години едно легло да нема за тебе болнично. Друго не заслужавате, грантаджийски гъзоблизци миризливи.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.