Националната агенция за приходите (НАП) ще бъде глобена с 5, 1 млн. лв. заради пробива в информационните й регистри и теча на данни, от който пострадаха над 5 милиона българи. Сумата беше съобщена от председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Венцислав Караджов.

„Трябва да отчитаме отговорното поведение на администратора. Санкцията не е, за да накаже администратора, а да накара той да не повторя нарушението“, обясни Караджов пред бТВ.

По думите му НАП има свое ръководство и трябва да реши как ще плати глобата и дали ще обжалва.

[[nid:86861]]

Той обясни, че няма как комисията да търси отговорност от лицата в НАП, които не са успели да защитят чувствителната информация.

„Законът за защита на личните данни не търси отговорност от физически лица, а търси отговорност от фирми и администратори на лични данни, които трябва да пазят нашите лични данни“, каза Караджов.  

Според него след този публичен скандал нещата ще се променят.

„Начинът на мислене в публичния и в частния сектор ще се променят. Това показва ясна тенденция, че ако не се промени, максимум на санкциите ще е неизбежен“, смята Караджов.

Той прогнозира, че ако НАП реши да обжалва глобата, процедурата ще продължи в рамките на година. „Не мога да предрека какво ще бъде решението. 80-90% от решенията на комисията се потвърждават от съда“, добави той. 

През миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че каквато и да е глобата, тя няма да се отрази на заплащането на служителите на приходната агенция. 

"Имаме достатъчно пари от самия бюджет и няма да се наложи дофинансиране на системата", заяви Горанов. 

Глобата и за ДСК

Председателят на КЗЛД разказа и за наложената глоба на ДСК от 1 млн. лв. заради друг теч на данни, от които са били засегнати 33 хиляди клиенти на банката. Пробивът е станал през май тази година.

„Бих го нарекъл кражба на информация. Открадната е информация от информационните регистри на банката. От хардискове на банката. Установени са причините, но не и лицето, което го е направило“, каза Караджов.

Той обясни, че данните засягат процедури за отпускане на кредити. В хардисковете е имало информация за предишни собственици на имоти, адреси, ЕГН, имена на искателя на кредита, къде живее, съпруга, деца, доходи, банкови сметки – всичко, което е необходимо за отпускане на кредита, уточни Караджов.

Според него хората, които са пострадали от теча, няма защо да се притесняват, че някой може от тяхно име да изтегли кредит.

„Всяко едно физическо лице, което е засегнато от възможна измама с неговите данни, може да подаде сигнал и институцията, която е дала кредит от негово име, ще бъде наказана“, добави той.