Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Американският комик Джордж Карлин казваше: няма защо да ни тревожи лошата екология на планетата, никакъв проблем не е планетата, планетата интегрира всичко, включително пластмасите, а може и самият човек да съществува, за да произвежда пластмаси и да ги вкарва в планетната екосистема. Това естествено е сарказъм. Нелепо е обаче и да се паникьосваме заради скорошната уж екокатастрофа. Това се казва в материал на "Взгляд", цитиран от БТА.

Колкото до заплахата от "глобално затопляне заради промишлената дейност на човека", това най-вероятно е фикция, начин за политически натиск върху геополитически конкуренти и за икономически шантаж на развиващите се страни. Въпреки фактическата забрана да се отразява проблемът от други гледища, наложена в глобалните либерални медии, мнозина сериозни учени предпазливо коментират, че хората едва ли могат да променят климата - той се мени сам, циклично, по естествени причини.

Ледниковата епоха не е дошла, защото човекът е взел да се разселва из северното полукълбо и хищнически да консумира природните ресурси. Планетата не се е канела да изтребва Хомо сапиенс със студ, както се прави с хлебарките. Макар че идеята безспорно е примамлива. Но за някой комедиен спектакъл, не за сериозната наука. 

Ние тук в Русия не усещаме никакво "глобално затопляне". Само глобално застудяване и нова ледникова епоха. Я разкажете за "глобалното затолпяне" на хората в Санкт Петербург, които имат топло слънчево лято два дни в годината (пак добре, ако се паднат през уикенда). 

Следваща цел на екологичните "кръстоносни походи" са пластмасите - тяхното производство, потребление и утилизация. Пластмасите станаха враг номер едно или номер две за човечеството. И не може просто да отречем проблема. Наистина произвеждаме огромни количества пластмаси, използваме ги - предимно за амбалаж, после ги изхвърляме. Пластмаси препълват бунищата, растящи като гъби след дъжд, пластмаси попадат в реките, в моретата, в океаните и причиняват гибелта на огромен брой живи същества. Пък и грозна работа става, честно казано.

Отидеш ли днес на почивка в кое да е кътче "с едва докоснати от цивилизацията диви природни пейзажи", вместо златистите плажове и небесносиня вода от рекламната брошура и снимчиците в Инстаграм може да видиш край бреговата ивица плаващи сметища - главно пластмасов боклук. В някой петзвезден хотел рано сутринта, преди още да станат летовниците, плажът се почиства от специално обучен персонал. В тризвезден обаче нищо чудно да си пробиваш път към чистата вода през плаващите край брега найлонови пликове и пластмасови бутилки. 

Проблемът с пластмасите е факт, не е измислен (за разлика от "глобалното затопляне"). Какви решения обаче се предлагат? Да произвеждаме по-малко, да консумираме по-малко, да използваме други видове опаковки и т. н. Но хайде да помислим непредубедено какво са станали пластмасите за човечеството през 20 век и какво си остават през 21 век. С учудване ще открием, че изобретяването и широкото внедряване на пластмасите са били гигантска крачка напред, дори са спасили цивилизацията.

Изнамирането на пластмасите може да се сравни с изнамирането на керамиката, на съдовете от неизпечена, после и от изпечена глина. В зората на човешката история, 20 000 и повече години пр. н. е., хората започнали да правят керамични изделия, включително домашни съдове. Благодарение на тях можели по-добре да готвят на огън, да запазват яденето за по-късно, храната станала по-доброкачествена и по-достъпна, човечеството започнало да расте. Имало и други причини, но керамиката изиграла важна роля. 

Пластмасите също изстреляха човека в нова епоха. Пластмасите, а не ядрените бомби, са основното изобретение на 20 век, променило нашия бит. Това важи най-вече за опаковките на различните храни и водата. Пластмасовият амбалаж е най-евтин, лек, практичен и здрав, непропусклив за болестотворни микроорганизми. 

Индивидуалните пластмасови опаковки направиха възможен превоза на храни където и да било без риск да се разпространяват и болести заедно с тях. А нали не само през чумавото средновековие, но и доскоро епидемиите са били сред основните заплахи за човечеството. През 1918 г. пандемията от "испански грип" е убила към 50 до 100 милиона души, сиреч между 2 и 5 проценат от населението на Земята. Сред причините се сочат липсата на хигиена и незащитените от заразяване храни.

Готови ли сме днес, откажем ли се от пластмасите, пак да бъдем връхлетени от масови заболявания, повсеместна дизентерия и другите "радости", съпъстващи т. нар. естествено, природно битие?

Борбата с пластмасите има ясно изразен класов, империалистически, постколониален аспект. Защото страните на развития капитализъм, страните от Запада ще съумеят да открият някаква алтернатива и да спазят санитарните норми, използвайки минимални количества пластмаси и т. н. За "третия свят" обаче забраната върху пластмасите може да стане катастрофа. Именно в "третия свят" пластмасите спасяват хората от измиране поради епидемии; много популации могат да получават чиста вода само в пластмасов амбалаж и по никакъв друг начин.

Благодарение на пластмасите се сви смъртността в "развиващите се страни", намаляха болестите и мъките на хората. И на едната страна на везните виждаме днес страданията на децата от бедните "цветни народи", гинещи от болести и недохранване, а на другата - "страданията" на богатия бял турист, който се мръщи, нагазвайки във водата на плажа, пълна с пластмасови боклуци.

Решение на проблема с пластмасите не бива да се търси в сферата на забраните и ограничителните мерки, засягащи използването им. А в разработването и всеобхватното внедряване на разделното събиране на боклука, практиките за утилизация на пластмасите, за преработка и повторно използване на този материал. Защото пластмасите не са само вреден боклук, но и полезна, ценна суровина за промишлеността.

Потомците ни може би ще виждат в залежите от древни пластмаси полезни изкопаеми и ще се чудят защо сме били толкова глупави и непракттични, защо просто сме изхвърляли този твърде ценен материал, вместо да го използваме отново и отново.

Коментари

Очень хорошо,

что списали статейку ни о чём с русского сайта, because your English translations suck big time. Проблемът с пластмасата обаче не е империалистическо-постколониален, а икономически и е свързан с т.нар. външни (неотчетени) загуби и ползи, по-кратко описвани с техническия термин externalities. В случая, огромните загуби от изхвърлените пластмаси са прехвърлени (главно) от поколението на американските бумъри и следвоенното поколение на Западна Европа към останалия свят и към бъдещите поколения. Същото е положението и с акумулирания антропогенен въглероден диоксид, от който над 70% са дело на "западния свят", но тези, които са причина да бъдат натрупани не желаят да плащат за отстраняването им. Отново, изнесени навън (към "втория" и "третия" свят и бъдещите поколения) загуби при получена (от поствоенните поколения в САЩ и Западна Европа) полза. Дали това е "империализъм" или не всеки може да съобрази сам и без много мислене.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.