Каквото и да е имал предвид Бойко Борисов в подробно цитираното интервю за Ройтерс, изразът „широка коалиция“ (може да бъде и голяма) вече е в обращение. И много преди това различни хора са стигали до заключението, че „належащите реформи имат нужда от широка политическа подкрепа“ или пък, че „единственото стабилно управление може да бъде общото между ГЕРБ и БСП“.

Сега си представете:

Събират се лидерите на широката парламентарна коалиция, която се е нагърбила с управлението на страната. Излизат да се отчитат пред камерите. Вероятно няма да е в резиденция „Лозенец“, заради страх от аналогии с тройната коалиция. Няма и да е на тревичката в Бояна, да не би пък някой да си спомни „боянските ливади“. Да речем, че е на плажа пред почивната станция на Министерския съвет (МС) в Слънчев бряг.

Сядат под чадърите Бойко Борисов и Михаил Миков, от едната им страна е Лютви Местан. От другата им страна на четна дата е Меглена Кунева, на нечетна – Радан Кънев, през уикендите се редуват останалите. Пред масата с микрофоните, долу в пясъка е Бареков, който нещо си копае и постоянно подхвърля изкопаното към партньорите си. На втори ред са седнали Валери Симеонов и Георги Първанов, които изчакват някой от първия ред да се наклони наляво, за да се наклонят те надясно и да попаднат в кадър. Докато наблюдава широката коалиция, публиката не забелязва широкото момче на 34 години, което се маже с плажно масло три реда чадъри по-назад.

Завладялото ни семейно-провинциално-бигбрадъровско отношение към политиците не ни позволява да си представим подобна картина. Когато си обясняваме всичко с любови и разлъки, когато всяко създаване на коалиция е „приставане“, а всяко разпускане е „развод“, тогава гореописаният хепиенд не ни се връзва. Самите политически лидери правят каквото могат, за да подхранват подобна интерпретация на отношенията им. А широка коалиция е нещо напълно реалистично и би могло да бъде много полезно, но само ако има...

Оправдание в етикета

През 2005 година БСП обещаваше завой наляво след мандатите на Костов и Сакскобургготски, а НДСВ обещаваше, че никога, ама никога няма да допуснат БСП във властта. След изборите обаче двете партии направиха коалиция, ДПС също не се дърпаше. Две години по-късно България трябваше да влиза в Европейския съюз, предстоше последната права и никой не можеше да си позволи да рискува постигането на тази цел. Разбира се, след 2007 година коалицията предпочете да остане на власт и да разпределя ресурса по схемата 8-5-3. Етикетът обаче съдържаше оправдание, което никой не можеше да оспори – влизането в ЕС.

Днес подобно широко управление също има нужда от етикет, с който да бъде "продадено" на обществото. Този път, за съжаление, нямаме общоприета поставена цел. При това положение настоящите политически лидери много лесно могат да сформират широки и не чак толкова широки коалиции, но не в наш интерес. Ако построяването на „Южен поток“ бъде посочено като цел, широката коалиция вече е готова. Ако запазването на сегашната медийна среда и недопускането на свободен и конкурентен пазар в сектора бъде поставено като цел, то и тук широката коалиция лесно може да бъде създадена. Ако гарантирането на статуквото в съдебната система е цел, то и тук много широката коалиция е факт. С много редки изключения.

Единственият етикет, който може да оправдае създаването на широка коалиция, е

изграждането на държавата

Ако политическите лидери седнат на една маса и изработят списък с неотложни реформи, които ще направят съдебната система отчетна, а полицията - работеща, които ще изринат схемаджиите от енергетиката, които ще въведат логика и контрол в социалните сфери, които ще въведат истинско електронно правителство, за да освободят бизнеса, които ще направят прозрачни обществените поръчки и т.н. и т.н., тогава много хора биха приели дори с облекчение сформирането на широка коалиция. Това ще гарантира подкрепа за начертаните стъпки при очакваната съпротива – и от засегнати бизнес кръгове, и от засегнати социални групи.

Сега да се върнем към компанията от плажа пред станцията на МС в Слънчев бряг. Да си представим същата компания да излезе пред публиката с описания преди малко списък с неотложни реформи. Единият ще трябва да се откаже от това да си има прокуратура, а останалите – от неговото намигване. Друг пък ще трябва да върне парите за обещаната подкрепа за огромни и неефективни проекти в енергетиката. Третият ще трябва да си отреже клона, от който раздава публични пари на едни и същи фирми, а после само те знаят как си оправят сметките помежду си. Четвърти пък веднага ще трябва да си вземе четката за зъби и да тръгва към Бургаския затвор, защото е най-близо. Сложно става. Филмът преминава в жанр "фантастика".

Единствената широка коалиция, от която има смисъл, е тази, която ще направи България нормална държава. За повечето от сегашните играчи това означава не просто катарзис, това означава доста широк катарзис, граничещ със самоубийство.

Да заповяда следващото поколение в партиите.