Наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) учреди Съвет за партньорство (СП). Идеята на този съвет е ВСС да преодолее капсулирането си и отчуждеността си към редовите магистрати. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика.

Успехът на начинанието обаче е съмнителен. След като първоначалните идеи за намаляване на парламентарната квота във ВСС (с цел намаляване на политическото влияние) не се осъществиха, въвеждането на СП през 2017 г. в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е нещо като утешителна награда под формата на ерзац реформистка дейност, която трябваше да убеди публиката, че ВСС се отваря към магистратската общност.

Действията на съвета обаче не показват особена мотивация за работа в тази посока, напротив. Фактът, че органът се учредява чак две години по-късно, подсказва по-скоро неохота и/или поне безразличие към формализирането и укрепването на диалога между ВСС и магистратите. Изглежда също, че и магистратските организации не припознават това като автентичен начин за участие в процеса по вземане на решения по въпросите в правосъдието, тъй като 3 (от общо 5) от тях не подават заявления за участие в органа (ССБ, АБАС, БСА) при втория опит за конституирането му.

Необходимостта от непосредствена и непрекъсната връзка с редовите съдии, прокурори и следователи е неоспорима. Тя се обуславя от това, че след като бъдат избрани, членовете на ВСС се откъсват от типичната си работа за немалък период от време и не съумяват да осъществят ефективно сътрудничество с магистратите по места.

Освен това с последните си действия ВСС, а и на ИВСС за пореден път се самоизобличиха като машини за репресия именно срещу редови магистрати. В контекста, в който се случва учредяването на СП, а именно поредния рунд на институционален тормоз върху съдия Мирослава Тодорова от ВСС (ниската атестационна оценка) и Инспектората към ВСС (течът на лични данни, включително на семейството ѝ с файла „не се чисти“), създаването и функционирането на подобен орган изглежда безсмислена имитация на дейност.

СП се състои от 3-ма представители на ВСС, по един представител на всяка професионална организация на съдиите, прокурорите и следователите (чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой), както и 11 магистрати (6-ма съдии, 4-ма прокурори и 1 следовател), които не членуват в такива организации. Всяка от общо 5-те магистратски организации (Асоциация на прокурорите – АП, Асоциация на българските административни съдии – АБАС, Българска съдийска асоциация – БСА, Камара на следователите – КС, Съюз на съдиите в България – ССБ) има минимално изискуемата членска маса.По информацията на ВСС сдружените съдии са 1002 (Съюза на съдиите, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии), а несдружените – 1552; 550 от прокурорите и следователите са сдружени, а 1552 не са.