Европа направи своя избор. Във вота участваха над половината от имащите право на глас. По данни на Европейския парламент това е най-високият процент от 20 години. Не е изненадващо. Навсякъде се говореше за съдбовен избор. Визираше се страха от ренесанс на национализма и популизма. Но при този вот не ставаше дума само за това. На Европа й е нужен нов компас. Тези европейски избори бяха огромен шанс в близките години ЕС да поеме във вярната посока. Налице са достатъчно идеи, визии и програми, но през изминалите години те потънаха в брюкселската бюрокрация. Всъщност това беше програма за заетост на чиновниците от 28-те членки на ЕС.

Вън от съмнение е, че въпреки всички кризи ЕС не е на ръба на провала. Не е налице и опасността от принудително приземяване. Машинарията е доста добре смазана. Налице обаче е риск, че при нарастващите разходи резултатите стават все по-лоши. Все по-очебийни са разликите между Запада и Изтока, Севера и Юга, топи се чувството за принадлежност към общността. Евроизборите биха могли да доведат до обрат. Налице са нови мнозинства, нови актьори ще стъпят на европейската сцена. Този свеж повей е огромен шанс.

От евровота през 2019 г. могат да се извадят седем поуки

Не се оправдаха опасенията от залитане надясно. Трите досегашни дяснопопулистки и националистически фракции получават 173 от 751 места в Европарламента. Макар и с 18 места повече, десните партии няма да са в състояние да влияят върху законотворческия процес. В новия Европарламент не се задава опасност от “призрака на национализма”, като изключим театрални постановки на някои от депутатите. По-голяма тежест има фактът, че популистките партии завоюваха победа в редица държави членки на ЕС - като Полша, Унгария, Чехия и Италия. Така десни партии още по-настойчиво ще правят опити да оказват влияние върху взимането на правителствени решения с цел да блокират работата на Европейския съвет.

От десетилетия в Европейския парламент консервативната Европейска народна партия и социалдемократите (S&D) си подават топката. Помежду си те се договаряха за политика и постове в европейското народно представителство. Това вече е невъзможно. То е своебразен изпит. След 40 години настъпи краят на традиционната широка коалиция в Брюксел. Като нови ключови играчи идват зелените и либералите. Това ще се отрази не само върху работата на Европарламента, а и върху цялостния законодателен процес в Европа. Политическият център на Европа се разшири, политиката стана по-пъстра.

Победителите в евровота са зелените и либералите, не националстите и популистите. В Европа няма популистка вълна. Либералите спечелиха голяма подкрепа, те са третата сила в Европарламента. От шеста сила зелените станаха четвърта. Проевропейските народни партии, като ЕНП и социалистите, запазиха позициите си, макар и да претърпяха загуби. Отсега е ясно, че това ще има и тематично отражение. Европейската политика ще стане по-зелена. Същевременно в Европа ще става все по-трудно да се стига до решения.

Германските партии ХДС, ХСС и социалдемократите изпращат в Брюксел по-малко депутати, отколкото досега. Така намалява влиянието на Германия в двете най-влиятелни фракции. Примерно при социалдемократите сега ще доминират испанците и италианците.

Скоро може да се окаже фатална стратегията на ЕС, определяна от президента на Европейския съвет Доналд Туск и от Германия, "Брекзит" непрестанно да се отлага и да се правят реверанси пред Великобритания. Имаше достатъчно предупреждения, примерно от Париж и Виена. Никога преди сегашния евровот възможностите за хаос при "Брекзит" не са били толкова големи. Във Великобритния евровота впечатляващо с 31,5 на сто спечели антиевропейската партия на Найджъл Фараж. Още миналата нощ той настоя да участва в разговорите по "Брекзит" в Брюксел. След изборния му успех едва ли би могло да му се откаже. Същевременно след провала на торите - с изборен резултат от 7,5 на сто - значително нарастнаха шансовете бившият външен министър Борис Джонсън да е новият премиер на Великобритания. Джонсън и Фараж като нови партньори при преговорите за "Брекзит" – най-големият кошмар за ЕС.

Очаква се новият гражданки блок в Европарламента (ЕНП, S&D, либерали и зелени) значително да увеличи влиянието си. Средството за натиск е изборът на новия председател на Европейската комисия. Логиката е следната: който иска да бъде избран за шеф на Европейската комисия, преди това трябва да плати висока цена. Той ще трябва да обещае изработването на пъстър коалиционен договор между четири парламентарни фракции. Това досега никога не е било. То няма да е и по вкуса на правителствата на държавите членки на ЕС, тъй като те се опасяват, че може да загубят влиянието си и с право – Европарламентът ще гради властта си през задната врата.

Тъй като сега процесите на взимане на решения са по-сложни и ще се увеличава топенето на ледовете между Европарламента и отчасти доминираните от националистите правителства на държавите членки на ЕС, европейското законодателство ще трябва да се концентира върху ограничен брой мащабни проекти. За реализирането им би следвало да се наложат срокове. В противен случай отново възниква заплаха за безкрайно чакане, както стана с политиката на ЕС по даване на политическо убежище.

Какво ЕС трябва да прокара през следващите две години и половина?

Първо – числеността на европейските полицейски сили за опазване на границите да се увеличи на 10 000 души.

Второ – ново предложение за разпределяне на бежанци между държавите членки на ЕС. Незабавно да се сложи край на безсмисления план от 2016 г. на Европейската комисия на Юнкер за разпределяне на бежанците по квоти.

Трето – бюджетът на ЕС бе обърнат с главата надолу и сега трябва да стъпи на нозете си. Радикални съкращения в областта на земеделието и структурните фондове в полза на научните изследвания, иновациите, инфраструктурата и изкуствения интелект.

Четвърто – повече видими успехи посредством прости, но ясни решения, които всеки европеец веднага да разбира. Пример: новата обхватна програма на кандидата да оглави ЕК Манфред Вебер за преборването на раковите заболявания с участието на водещи в тази област европейски изследователи.

Пето – в областта на външната политика европейците трябва да концентрират вниманието си предимно върху гражданско-военни кризисни операции и изобщо да не правят опит да се изгради европейска армия. Докато съществува НАТО, тя изобщо не е необходима, а и в рамките на трансатлантическия съюз би могла да се превърне в ябълката на раздора.

Препечатваме с малки съкращения анализа на Кристоф Шилц и Хнелоре Кроли, публикуван в германския в. “Ди Велт”. Заглавието и преводът са на Клуб Z.