Възлагането на обществени поръчки у нас продължава вече почти десетилетие да бъде изключително предизвикателство, както за участниците в различните процедури, така и за самите възложители.

Претърпял близо тридесет изменения и допълнения от 2006 г., днес Законът за обществените поръчки (ЗОП) бавно се превърна в един "пачуорк" от императивни правила и нормотворчески експерименти. В него определено се усеща напрежението на законодателя - разкъсан между желанието да се съобрази с националните особености в сектора (а често и да отговори на чисто лични бизнес интереси) и необходимостта да тушира непрестанните критики, които България получава в ежегодните доклади на Евросъюза по отношение на корупционните рискове при изразходването на публични средства.

Типичен пример за напълно несъстоятелно законодателно решение, което хвърли в смут огромна част от възложителите и предизвика лавина от поръчки в последните месеци, е една от най-новите промени в ЗОП, която ще влезе в сила от 1 октомври 2014. С нея под претекст, че се постига максимална публичност и прозрачност в актовете и действията на възложителите, и се ограничават корупционните възможности, се създават правила и задължения, които ще превърнат възложителите, освен всичко друго, и в IT специалисти на високо равнище.

На своята официална интернет страница (на т.нар. "профил на купувача") всеки възложител ще бъде длъжен да публикува по отношение на всяка една своя поръчка: решенията за откриване на процедурите по обществени поръчки и обявленията към тях; цялата документация за участие в процедурите; решенията за промяна в документацията; разясненията по документациите; поканите; протоколите и докладите на комисиите; информация за гаранциите за участие; договорите за обществени поръчки и приложения към тях; договорите за подизпълнение; рамковите споразумения; датата, основанието и размера на всяко извършено плащане по договор…

Отегчихте ли се? А не сме достигнали и половината от списъка.

Законодателят завършва изброяването с формулата "и всяка друга полезна информация", което оставя и най-стриктно прилагащите закона възложители в напрежение да не би да е останал документ, който не е показан онлайн и въпреки всичко да е в нарушение на закона и да понесе санкции.

Тук изчезва и шеговитата нотка в този коментар. Остават сериозните въпроси. Какво следва от тази промяна на ЗОП и как ще се отрази на правилното изразходване на средства, а и на усвояването на пари от ЕС "невинното" престараване на българския законодател.

Веднага следва пример от практиката: Една средно голяма институция, попадаща под ограниченията на ЗОП за възлагане на поръчки има между 200 и 400 поръчки годишно. За една поръчка документите, които този възложител трябва да качи и да пази на сървъра си минимум година след приключване на процедурата или изпълнението на всички задължения по договора, са около 40. Част от тази документация се пази по закон и безсрочно, без право на заличаване. Аритметиката оставяме на страна. Очевидно е, че става дума за хиляди документи и милиони сканирани страници.

Да не забравяме и допълнителните задължения да се заличава поверителна информация от всеки един документ, да се създава отделна партида за всяка една поръчка на сървъра на възложителя и още безумия.

Всичко това се случва паралелно - и като реално се дублира задължението на възложителя информацията за поръчките да се обявява в Официалния вестник на ЕС, в българския Регистър за обществени поръчки, в средствата за масово осведомяване…

Така, за да се осигури прозрачност при възлагането, постигаме с лека ръка изключителното затормозяване на и без това усложнения административен апарат на институциите, финансово обременяване на възложителя, който трябва да осигури безпроблемно функциониращ официален сайт и постоянното му (в кратките законови срокове) актуализиране и качване на данни, а също така и наемане и обучаване на служители за това. С една дума, огромно разхищение на време, средства и човешки ресурс, съсредоточени в дейност с неясна цел и още по неясен резултат.

Действително, на пръв поглед възлагането в България става по-прозрачно от стъкло. Лесно е обаче да се прогнозира, че корупционните практики няма да бъдат засегнати от тази мярка по никакъв начин. Защо? Защото, докато обществото се вглежда във всеки един надлежно сканиран документ остава празен столът на целесъобразния контрол върху изпълнението на обществените поръчки. Уговорките на тъмно след сключване на договорите ще продължават, фаворизирането на кандидати и раздаването на поръчки от всяка нова власт ще се случва отново и отново.

И вместо да се дават пари за усъвършенстване на отделните сайтове на възложителите, а възлагането на обществена поръчка за работно облекло да се превръща в дисертабилен труд, е далеч по-съществено да се организира най-после електронното възлагане в България (като част от стратегията за електронно правителство) и да се засили последващия контрол на действията между възложител и изпълнител.

Другите са го измислили отдавна. Защо ние не можем?

---------------

Авторката е адвокат от Адвокатско дружество "Стоянов и Цекова", в сътрудничество с Schoenherr.