"Той ще бъде дясната ми ръка... Ще ме замества всеки път, когато не мога да присъствам на заседанията на Колегиума тялом или духом."

Така председателят на новата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер обобщи длъжностната характеристика на едно от ярките си нововъведения в структурата на висшия изпълнителен орган на ЕС - първи заместник-председател.

Това ще бъде холандският външен министър Франс Тимерманс: Петдесет и три-годишен, полиглот, носител на дипломи по френски език и литература и по европейско право от университетите в Неймеген, Холандия и Нанси, Франция, опитен дипломат със стаж в Русия и институциите на ЕС, лейбърист, католик, баща на четири деца от два брака.

На този човек Юнкер възлага да координира работата на всички комисари, да следи за спазването на Хартата за основните права в ЕС, която е част от неговия договор, както и да се спазва принципът на субсидиарността. Той означава, че ЕС се занимава само с това, с което неговите държави-членки не могат да се справят сами и не се меси дребнаво навсякъде в живота им. 

"Трябва да покажем един ЕС, който прави много да реши големите проблеми и е незабележим, когато става дума за малки неща", каза Юнкер. "Не всеки проблем, който съществува в Европа, е проблем на ЕС. Трябва да правим по-малко, но по-добре."

Тимерманс досега не е заявил публично как смята да постигне това. Едно е сигурно - няма да има проблем в общуването с 27-те си други колеги, често на техните майчини езици, защото говори английски, немски, френски, италиански, испански и руски.

Той беше предпоследният номиниран за екипа на Юнкер. За разлика от повечето страни-членки холандското правителство пазеше процеса на номинацията в пълна тайна. Посветени в него бяха министър-председателят Марк Рюте и тесен кръг от управляващите, които водеха консултациите с Юнкер. Те обявиха решението си, едва след като той се срещна с Тимерманс в Брюксел в края на миналия месец.

До второто място в йерархията на Берлемон (централната сграда на Комисията в Брюксел - б.а.)  той стига след дълга политическа кариера. Тя започва през 1988 година в отдела за европейска интеграция на холандското външно министерство.

Две години по-късно, малко преди разпада на Съветския съюз, е назначен за втори секретар на посолството на страната си в Москва. През 1993 година се връща в министерството в Хага, за да оглави отдела за сътрудничество с развиващите се държави. 

Следващата година обаче става сътрудник на холандския еврокомисар Ханс ван ден Брук, който отговаря за външните работи в ЕС. През 1995 година е старши съветник и личен секретар на Макс ван дер Стул, върховен комисар по националните малцинства в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

През 1998 година е избран за депутат в холандския парламент, където се занимава основно с външни работи и председателства постоянната комисия по икономически въпроси. 

Става министър на външните работи през 2007 година в коалиционното правителство водено от християндемократа Ян Питер Балкененде и служи там до оставката му през 2010 година. Връща се на същия пост във второто коалиционно правителство водено от либерала Марк Рюте през наември 2012 година.

Холандия беше сред страните от ЕС настоявали за най-твърда европейска позиция срещу Русия. От 298 души загинали на 17 юли в падналия над източна Украйна малайзийски пътнически самолет 193 бяха холандски граждани.