Лев Маркович Шлосберг (51 г.) е регионален депутат в Законодателното събрание на руската Псковска област. Той е представител на опозиционната партия ЯБЛОКО. Шлосберг бе пребит до безсъзнание заради участието си в разследването на мистериозната гибел на руски десантчици в Украйна. Депутатът даде интервю за Клуб Z от болницата, където се възстановява.

- Лев Маркович, бихте ли ни казали какво е в момента здравословното Ви състояние?

- Както казват лекарите, адекватен съм. Вече няма опасност за здравето ми.

- Бихте ли разказали какво се случи с Вас?

- Първо нека Ви кажа предисторията. Аз съм издател на в. "Псковская губерния". Това е седмично издание. То първо в цяла Русия започна да разследва участието на руски военнослужещи, по-точно на парашутисти от 76-а Псковска въздушно-десантна дивизия, в бойни действия в Украйна. Разследваме как са ги изпращали там, без да им казват предварително. Разследваме и многобройните жертви сред тях, както и по какъв начин те са били погребани. И изяснихме, че всичко, свързано с това, което Ви изброих, представлява езва ли не важна държавна тайна. И политическите, и военните власти лъжат за това какво в действителност се случва. Те укриват достоверна информация. Загиналите в тази война изобщо не ги считат за загинали във война. Погребенията им се извършват тихомълком, без задължителното в такива случаи използване на определени знаци. Говорихме с роднини на загиналите, те много ни помогнаха да научим истината. Новината бе бързо разпространена не само от руските, но и от световните медии.

Това бе първото документално потвърждение, че в боевете в Украйна участва 76-а Псковска дивизия. Но явно разкритието не се хареса на определени хора, които е възможно да отговарят за осигуряването на режима на неразпространение на информацията. Тези хора може да са както военни, така и цивилни лица. Те очевидно са взели решение да ме накажат за разкриването на тази информация. Разбира се, аз само предполагам всичко това, защото единствено следствието може да то докаже.

На 29 август, след 22 часа, когато вървях от моята обществена приемна към дома ми в Псков, първо са ме следвали. След това, когато навлязох в един от немноголюдните квартали, ме нападнаха отзад. Повече не си спомням нищо. Явно те са били добре тренирани да бият човек така, че той да изгуби съзнание и да не ги види. По-късно дойдох на себе си и продължих към дома. Там ме срещна мой познат журналист. Забелязал странната ми походка и ми помогна да идем на лекар. Това е.

Нямам намерение да Ви занимавам с това колко съм пострадал. Има си лекари, те знаят. Щом говоря с Вас, значи не съм чак толкова зле.

- Колко са според Вас войниците от Псковската дивизия, загинали в Украйна?

- За съжаление, смятам, че става дума за десетки, дори за над 100 жертви.

- Това същите хора ли са, за които украинската преса твърди, че са загинали около 25 август - по същото време, когато силите на Киев заловиха десетина руски десантчици от 98-а Свирска въздушно-десантна бригада?

- Не съм в състояние да кажа, нямам пълна информация. Аз говоря за жертви само от Псковската дивизия. За другите поделения не знам.

- Значи, тези предполагаеми над 100 жертви, за които споменавате, са само от Псков, така ли?

- Точно така.

- А колко души служат в тази дивизия?

- Не знам, военните не обичат да дават такава информация. Може би става дума за 10 000 души. Ще Ви кажа само, че в момента в Псков се говори, че най-малко 1000 души от тази парашутна дивизия са изпратени в Украйна.

- Вие разговаряли ли сте с войници, които са били в Украйна и са се върнали оттам? И ако сте говорили, какво Ви казаха те?

- Ами трябва да прочетете последния брой на в. "Псковская губерния. Там е написано всичко. (Информация за съдържанието виж по-долу).

- Самият Вие били ли сте на някое от погребенията?

- Да, на едно. На 25 август. погребаха Леонид Кичаткин в село Вибути край Псков. Знаехме за него от един от бойните другари на Кичаткин, който се е сражавал заедно с него, но е оцелял. Но нямам право да споменавам засега името му.

- А вярно ли е, че ден след погребението са махнали от гроба табелката с името на Кичаткин?

- Абсолютно вярно. И не само неговото, а и това на Александър Осипов и на още няколко момчета, които загинаха в Украйна.

Горната снимка показва гроба на Леонид Кичаткин с табелката с името му. На долната снимка надписът вече е изчезнал. Факсимилето е от броя на в. "Псковская губерния" от 3-9 септември 2014 г.

 

- Колко такива хора са погребани във Вибути?

- Не мога да знам.

- Защо според Вас руските власти искат да скрият гибелта на десантчиците в Украйна?

- Защото смъртта им косвено доказва участието на Русия в бойните действия. А официалните власти продължават да отричат за такова участие.

- Страхувате ли се от нови нападения?

- Живеем в общество, което не се променя бързо. Трябва да мине още доста време, за да се очовечи донякъде обществото в Русия. За това освен време са необходими и много усилия. Ето с това се занимаваме.

- И последен въпрос - как ще коментирате обвиненията, че в Украйна управляват фашисти?

- Не може да бъде коментирано такова нещо. Ние знаем какво е това фашизъм. Това за фашизма в Украйна е мит. Сега аз да ви попитам - заради моята фамилия ли зададохте този въпрос? Познах ли?

- Абсолютно.

- Да, аз съм евреин. И не мога да подкрепям фашисти. Това за фашизма в Украйна го казват съвсем безотговорни хора. В Украйна си има власт, пряко избрна от народа. Може човек да е съгласен с нея за нещо, за друго да не е. Тази власт подлежи на критични оценки и аз неведнъж съм я критикувал. Но именно в Украйна на власт днес няма фашисти.

 

Оцелял: Цялата рота избиха

 

"Цялата рота ли избиха"

"Да, да... 80 души загинаха. Само десет човека от списъците сме живи."

Това заявява руски военнослужещ от 76-а Псковска въздушно-десантна дивизия, оцелял в Украйна, макар и ранен. Той говори по телефона със свой колега. Части от разговора са публикувани в последния брой на в. "Псковская губерния"(виж оригинала ТУК). Явно той е воден на 25 август, тъй като единият от участниците съобщава на другия, че на същия ден е погребан Леонид Кичаткин.

Ротата заминала за Украйна на 16 август, става ясно още от разговора.

"Знаех къде заминавам, досещах се", казва раненият.

Предупреждавали ги "постепенно". Първо им казали, че ги водят на границата, за да съпровождат някакви товари. Войникът обаче предупредил жена си, че отива на война.

Фаталното сражение станало около 10 часа сутринта на 20 август. Раненият твърди, че руснаците допуснали грешка, като си включили мобилните телефони. Там имало американска бригада за радиоелектронна борба, която ги засекла.

"Цялата рота избиха", е озаглавена статията в "Псковская губерния".

В друг разговор двама войници говорят за гроба на Леонид Кичаткин и за това, че ден след погребението оттам е махната табелката с името на загиналия.

Същевременно вестникът получил информацията,  че пред гробовете на Кичаткин и на колегата му Александър Осипов в първите дни на септември се появили каменни паметници. На тях били изписани имената на погребаните, както и датите на тяхното раждане и гибел. Изданието уточнява, че новината дошла в момента на подготовката му за печат и по тази причина тогава още не е била потвърдена.