Официално поредният президентски мандат на Владимир Путин приключва през 2024 г., след което по конституция няма право отново да се кандидатира за държавен глава. Путин обаче би могъл пожизнено да е руски лидер. На тази тема посвещава публикацията си в берлинския всекидневник “Дер Тагесшпигел” Юта Зомербауер.

Ден след руските президентски избори миналия март Маргарита Симонян разпространи лавина от туитове. Това беше емоционално послание, илюстриращо нейната ненавист към Запада. Симонян, която е главна редакторка на финансираната от държавата руска телевизия Russia Today (Русия днес), обвини Запада, че искал да наложи промени в Русия. Най-голямо внимание привлече разпространената в глобалната мрежа нейна позиция относно преизбрания за президент Владимир Путин:

“Преди той беше просто нашия президент и можеше да бъде сменен. Сега той е нашият вожд. И ние няма да допуснем той да бъде сменен.”

Путин, новият стар президент, вожд, фюрер? (На немски Führer означава лидер, но често понятието се свързва с Хитлер, известен като фюрера – б. р.)

Стопанинът на Кремъл многократно е бил наричан «лидер». Понатието с начална буква «F” обаче е ново. Излизане от релсите? Или пък сериозен знак за планирани промени в конструкцията, а така и на сегашния управленски модел?

През 2018 г. за пръв път излязоха на светло силните страни и слабостите на системата Путин, както никога преди не е било. Силните страни: При преизбирането на стопанина на Кремъл мобилизиращата машинария функционираше перфектно. Резултатът 76,7 на сто изборна победа,  постигната благодарение на огромни средства и натиск срещу определени групи от населението. През лятото властите организираха безупречно провеждане на световното първенство по футбол. Настроението беше завидно.

Скоро обаче се видя и обратната страна на медала. Прибързаното приемане на пенсионната реформа вся смут и недоверие, както и поради лошите икономически показатели. В края на годината не успяха да вдигнат рейтинга на Путин нито рисковани военни мисии, нито инсценираната от властите конфронтация със Запада като защитна реакция. Би било грешка да се приеме, че през 2019 г. ще настъпи положителна промяна във външната политика. От гледна точка на буксуването на икономиката може да се случи точно обратното.

От тази година нататък Русия все повече ще се занимава с въпроса за наследник на Путин. Реакцията на шефката на Russia Today може би беше първия изстрел по темата. Междувременно се вихри сериозен дебат относно конституцията и възможни премени в основния закон.  В тази посока се изказа и Валерий Зоркин, председателят на руския Конституционен съд. В своя публикация той настоя за промяна в основния закон с цел повече ефективност.

На 12 декември м. г., Денят на руската конституция, премиерът Дмитрий Медведев публикува есе, в което изрази позиция, че в случай на необходимост традиционните руски ценности имат предимство пред човешките права.

Наскоро председателят на Думата Вячеслав Володин предложи експертна комисия да анализира ефективността на основния закон.

Всичко това навежда на мисълта, че тази година дебатът по конституцията ще продължи да набира скорост. Все още не е ясно по кой коловоз ще поеме. Ще управлява ли Путин до сетните си дни? Подобен модел съществува и при някои съседи. Президентите на Казахстан, Таджикистан или Беларус не познават ограничения на мандати. Кремъл би могъл да преоткрие модела като “руска ценност”. Това би означавало окончателно загърбване на западния модел за демокрация, към който поне формално независима Русия се ориентира. Или пък в главите на отговорните фактори се върти колективен ръководен орган? Създаване на специален пост за сегашния президент? Сега на първо място става дума за проучване на настроенията – ще настъпи ли народно недоволство или не?

Според сегашното законово положение през 2024 г. стопанинът на Кремъл трябва да се раздели с поста си. Тогава той ще е на 71 години с 20 прослужени години като държавен глава. Путин обяви, че тогава ще се оттегли от властта. Наскоро той заяви:

“Винаги съм спазвал конституцията, така е и сега.”

Това обаче не е аргумент срещу промени в основния закон.