Руските опорки като бизнес интерес. Опакован в държавна политика

„Не е важно колко от вестниците в България са на Делян Пеевски, а колко от тях са контролирани от него. И не само от него, но и от хората във властта, които приемат руските опорки като свой бизнес интерес. Опакован в държавна политика, разбира се“.

Така започна изказването си главният редактор на чикагския в. BG VOICE Ясен Дараков по време на организираната от БТА 14-а световна среща на българските медии в Скопие.

В рамките на темата за журналистиката срещу пропагандата Дараков опонира на представителката на пеевските медии Любомира Будакова, която заяви, че в България са се появили „отровни гъби“, които неумишлено – с цел да правят шоу, или умишлено – за да обслужват интереси, ерозират доверието в медиите. После нарече това „канибализъм“ и го определи „не като убийство, но като изнасилване на българската журналистика“. Всекидневниците у нас били 43, тоест не липсвал избор, добави Будакова. А коментирайки 111-ото място на страната ни по медийна свобода, иронично обясни, че не познавала човек, който е попълвал анкетата на „Репортери без граници“. Освен това имала западно образовение и не работела по опорки.

Дараков ѝ опонира, че в България е трудно да не се поддадеш на натиск, защото крайният резултат вероятно ще е, че или ще останеш без работа, или ще те пребият.

„Въпросът не е върху колко от журналистите е оказван натиск – ако не са ти оказвали натиск, значи не си вършиш работата. Въпросът е на колко от нас главните редактори и издателите са се поддали на този натиск. Защото няма проблем, ако един политик ти се обажда по телефона, проблем има, когато останеш без работа, или бъдеш бит“, бе категоричен той.

И припомни подпалената два пъти кола на Генка Шикерова, взривената кола на Сашо Диков, пребития Огнян Стефанов - все престъпления, за които дори няма арестувани. Както и случая с арестуваните журналисти от „Биволъ“, разследващи „Джи Пи груп“.

Дараков се спря и на голямата подмяна в съвременната медийна среда – Слави Трифонов би трябвало да разказва вицове преди да заспим, а „Господари на ефира“, в чието студио танцуват полуголи момичета, да ни забавлява. Вместо това се смята, че първият прави публицистика, а вторите – разследваща журналистика. Проблемът става, когато „единият циркаджия от шоуто преиграе“, а в същото време то не може да покрие стандартите за разследване, защото не може да прави проверки за достоверност. Това според Дараков дава коз на властта да критикува истинската разследваща журналистика, казвайки „Да, да, ами вие помните ли оня случай с „Господари на ефира“.

„Подмяната на това какво представлява журналистиката и кое е разследваща журналистика е почти приключила. И то успешно. Тези, които би трябвало да са разследващи журналисти, са притискани, медиите им контролирани, те самите бити и арестувани, като са заменени от едни забавни и комични герои, които са шоумени“, каза още Дараков.

И припомни, че „до голяма степен този процес е канализиран от Русия“, но по притеснителното е, че обществото няма механизъм да се защити.

Главната редакторка на „Медиапул“ Стояна Георгиева припомни, че демонизирането на САЩ и Европейския съюз през последните години върви с бързи темпове паралелно с ръста на националистическите и патриотични настроения в България. Най-демонизираните са, разбира се, фондация „Америка за България“ и Джордж Сорос. Според Георгиева докато голямата част от медиите у нас громят всичко, идващо от Запад като „соросоидно“, никой не пита с кого се среща руският посланик, влизат ли руски пари в България и при кого отиват – медии или политици, какъв е темпът на настаняване на руски граждани у нас, нарастват ли руските бизнес интереси, в кои сфери са и по какъв начин това влияе на държавата.

„Не виждам някой да се занимава с тези теми, защото е много по-лесно всеки ден да олепиш някой „соросоид“, че по някакъв начин е провокирал правителството и стабилността на държавата“, каза Георгиева.

По време на изказванията на Дараков и Георгиева председателят на Държавната агенция за българите в чужбина, излъчен от ВМРО, Петър Харалампиев бурно жестикулираше и подвикваше, че не е съгласен. После скокна, взе микрофона и, предизвиквайки недоумението на всички в залата, ясно заяви проруските си позиции, заявявайки, че ако Владимир Путин е толкова велик, той щял да завладее целия свят.

Според директора на „Културни комуникации“ в БТА доц. Георги Лозанов истинска журналистика може да се прави само в либерален свят, защото свободата на словото е право на избор. В консервативната среда журналистиката отстъпва място на пропагандата и това води до т.нар. хибридни войни – които по същество са битки на пропагандите.

„В съвремието ни журналистическото поведение придобива елемент на героичен епос, защото журналистите трябва да защитават себе си, а пропагандата се представя за журналистика. Ако пропагадната се представя за пропаганда, ти знаеш, че това е агитация. Но когато казва, че е журналистика, ти си мислиш, че тя работи за теб, но всъщност лъжеш себе си. В края на краищата всичко опира до професионалната съвест“, коментира доц. Лозанов.

Членът на СЕМ Иво Атанасов обяви, че проблемът не може да се търси в партийните медии.

„Изводът е, че по-добре да има открита пропаганда от партийна телевизия, отколкото прикрита от телевизии и радиа, които лъжат, че са обективни“, каза Атанасов.

Темата преля и в следващия панел на медийната среща, посветен на ролята на медиите като посредник между обществото и политиците.

„До каква степен партийните медии могат да са посредници, след като се съобразяват с партийните централи или своя издател, - попита главната редакторка на Клуб Z Светлана Джамджиева. – Открито партийните медии поне не заблуждават аудиторията. Но какво правим, когато става дума медии, които се водят общонационални, но са собственост на някой депутат например? Те всъщност са партийни, но не го признават.“

С въпрос отговори Стояна Георгиева:

„Как да го признаят, след като институции в държавата като финансовото разузнаване, данъчните и т.н. отказват да проследят финансови и други потоци, които биха легитимирали определен вид собственост, включително и на медии? Това, което важи за останалия бизнес, важи и за медиите. Например в България собственикът на най-големия ски курорт е неизвестен, също така собственикът на доскоро най-големия цигарен холдинг...“

Според нея медиите трябва да следят публичната власт, но трябва да следят и корпоративната. Журналистът трябва да следва парите, защото те влияят на политиците, смята тя.

„Демокрацията е свързана с това, че властта би трябвало да престане да бъде идеология, а да стане технология. Властта в управлението е просто един елемент от системите, за да могат те да работят. И в този смисъл властта действително е услуга, подобна на химическото чистене и транспорта, за която ние си плащаме чрез нашите данъци“, коментира доц. Лозанов.

Според него думата „посредник“ е прекалено красива. Професията не трябва да е неутрален посредник, а трябва да оказва натиск върху властта, а тя да бяга от него. Той даде пример с Доналд Тръмп и туитовете му:

„Властта иска сама да говори на обществото и даже да представя това като ценност. Но журналистът е този, който говори от името на обществото и задава неудобните въпроси, на които тя трябва да отговори, за да бъде отговорна власт и да има доказателство, че е демократична и си върши работата. Когато властта ти говори от туитър това е радиоточка. Това е сталинизъм в някаква степен. Властта трябва да говори пред медиите и журналистите трябва да представят пред обществото казаното, като упражняват натиск върху нея как изпълнява функциите си.“