На пръв поглед изглежда оксиморон - като "Благочестив парад на педофилите" примерно... Обаче ги има.

Те знаят, защото са чели, настояват, защото така е праведно, често става още по-ужасно и омазано, ако са потомствени християни. Отскоро се срещам с тях и съм си ги кръстил „божиите хейтъри”.

Да вземем един пример. Казваме, че живеем в откачен свят - на консумация, на корпорации, на "продажбите са бог". Ок, коя е нашата "стока" на нашата "корпорация" - църквата? С какво, така да се каже, излизаме на „пазара“? Не е ли Христовата любов. Обаче как да предлагаш нещо, което нямаш? Това не му ли се викаше пирамида?

Не ме притеснява, че на моменти трябва да чуваш тежки думи, за да те изправят, да те сръчкат, да "чукнат", ако трябва оттук-оттам и да избият някоя кривица. Точно както ударената ви кола, не мине ли през автосервиз, няма как да стане пак красива, китосана и лакирана. Притеснява ме, че много станахме „автотенекеджиите“ в църквата. Или поне броят расте главоломно (моля ви се – разбира се, че не изключвам и себе си).

И ако „навън“ е пълно с хора, които с кротост осъзнават, че животът им е катастрофирал, макар и без да четат акатисти, вътре в храма има доста „майстори“, готови да ви посрещнат с чука.

Плющят свети съвети като шамари, благообразни тупаници и евангелски цитати като павета ти разкъртват ченето и те удрят по главата. Главата на ближния.

Интернет им падна като „от небето“. Само не знам дали от горното. Да дадеш клавиатура на божиите хейтъри, е все едно да дадеш на Златка в мол безлимитна кредитна карта. Или на луд картечница. Само стой и гледай...

Ето кое вмирисва "стоката" ни и я прави неприятна за външните. Кой е луд да си купи червясало, накацано от мухи миришещо нещо. Че пък и претенциозно: вземете си нашата "стока", но тя иска и постене, че и малко труд върху себе си, изисква да не правите това и онова...

Айде, бе?! И отиваме в съседния дюкян, където шоупрограмата включва пеещи и танцуващи евангелисти, мъдрости, съчетани с неангажираща разходка до някое рилско езеро, или чара от „нещо тайно“ като секретни общества и игрички на мечове и униформи...

Или като онези - „божиите кучета“, доминиканците. Вярваме ли, че от лай и оголени зъби има нужда Бог и че така се оправят нещата?

Да не забравяме, че много хора си мислят, че църквата е нещо, което е създадено с цел да подслонява сираци или да разлива на бабите курбан в буркани на големите празници. Не - това е странично. Трябва да го има, но църквата трябва да стопли сърцата и само така ще ги отведе там, където трябва. А курбанът е само едно от многото загряващи средства, най-често за стомаха.

Много пъти съм се шегувал с "бабешкия" тертип на духовен живот, свеждащ се до мъкнене на 12-цолови погачи, нарязан на търкалета шпек салам и кашкавал в храма. Но понякога се радвам, че поне тия женици не ползват интернет. Ако влязат в някой форум на християни, да видят какви перфидни замеряния с "божии" премъдрости падат, ще им повяхнат букетите, дето са ги понесли в неделя. И най-вероятно ще се върнат. Каква изтънчена омраза и желание "да му дадеш да се разбере веднъж завинаги" на тоя скапан безбожник, да му покажеш "къде съм аз, къде сте вие“ по пътя към Спасението... Кой си? Един окаян стопаджия - ако те вземат, ще пътуваш, ако ли не – не. От теб зависи само да излезеш на пътя, да махаш енергично и да не се интересуваш кой как е намерил начин да стигне от точка А то точка Б.

Ето ви и един индикатор (според мен), който работи - божиите хейтъри често са намусени. Не че са лоши, просто не са радостни. Точно като най-ерудираните интелектуалци, общественици и т.н., които ни будят с киселите си физиономии по сутрешните блокове. Вижте ги – колкото са по-честни, толкова са по-тъжни. Просто търсят ключа от бараката на място, на което е съвсем невъзможно да бъде открит – че ще се оправим, най-общо казано, с логика, с мъгляви ценности за добро и върховенство на закона. Ми, няма да стане – огледайте се как вървят нещата и в тези страни, дето тези неща уж ги има.

И ако сблъсъкът с откровено гнусното и лошото може да те стресне и пречупи посоката ти накъм добро, опасявам се, че „божиите хейтъри” са отблъснали от църквата ни много хора. Може би повече от някой, който изповядва „семейните ценности” на Калигула или схващанията за забавно изкарване на Нерон.