Полша и Унгария оспорват в Съда на Европейския съюз европейската директива за командированите работници, по чиито последни изменения българското председателство на Съвета на ЕС постигна споразумение между държавите членки през първата половина на тази година след трудни преговори.

Ройтерс припомня, че ревизираната директива не позволява на фирмите, наемащи работници от друга страна на Съюза, да им плащат по-малко, отколкото на местните работници. Лицата, командировани да извършват услуги в друга държава членка, трябва да имат същите трудови права като колегите си в приемащата страна. Целта на тези правила, за които най-силно настояваха страни като Франция и Белгия, е да прекратят т.нар. социален дъмпинг, при който работодателите в заможните държави на Съюза наемат нископлатена работна ръка от сравнително по-новите му членки при заплащане и условия под законните стандарти.

Унгарското правителство обаче днес разкритикува в изявление реформата като "инструмент за протекционизъм", който ограничава свободата на конкуренцията на единния пазар на труда в ЕС, посочва Ройтерс. Агенцията цитира и полския заместник-министър на външните работи Конрад Шимански, който също е подчертал "протекционистичния характер" на правилата.

През май 2016 година България се нареди между 11 държави, предимно от Централна и Източна Европа, които тогава блокираха разглеждането на предишен проект на Европейската комисия за ревизия на въпросната директива. Тези държави, водени пак от Полша, използваха за това клауза в Лисабонския договор, която задължава Комсията да преразгледа законодателно предложение, ако парламентите на една трета от държавите членки поискат това.

Тогава протестиращите държави изтъкнаха като мотив, че налагането на униформени социални условия противоречи на принципите на единния пазар, включително на свободното движение на работна сила и на конкуренцията.

През април т.г. постоянните представители на държавите членки одобриха компромисния ревизиран текст на директивата, договорен с Европейския парламент, а през юни Съветът на министрите го прие. Тя влезе в сила през юли.

Консервативните правителства на Полша и Унгария са в конфликт с Европейската комисия и с част от държавите членки по ред въпроси като миграцията и върховенството на закона. Всичките им противоречия се свеждат до въпроса за субсидиарността, т.е. доколко ЕС може да се меси на националните власти. Европейската комисия задейства през миналата година процедура срещу Полша за налагане на най-тежкото наказание в ЕС - лишаване от членски права, като се позова на реформи, които според Брюксел поставят правосъдието на страната под политически контрол. С подобни мотиви Европейският парламент поиска през миналия месец държавите членки да задействат същата процедура срещу Унгария.