Изходът от референдума за преименуването на Македония е поражение за ЕС и НАТО. Подкрепяният от Москва бойкот на всенародното допитване донесе плодове. Има ли все пак шанс страната с геостратегическо значение да се приобщи към Запада?

На тази тема посвещава публикацията си във в. “Ди Велт” журналистката и специалистка по международни отношение Флора Висдорф.

Еуфорията е като загуба на чувството за реалност.

“По време на мирно и демократично гласуване мнозинството от онези, които пуснаха бюлетина, каза “да”, написаха върховната представителка на ЕС по външна политика и сигурност Федерика Могерини и комисарят по разширяването на съюза Йоханес Хан в съвместно становище по гласуването в Македония за името на страната, а така и за присъединяване към ЕС и НАТО.

И външното министерство на САЩ изрази радост, че в тази посока гражданите са дали подкрепата си. Дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приветства гласуването с “да” на референдума.

Всъщност НАТО и ЕС претърпяха огромно поражение, но в изявленията си не го споменават и с дума.

Да, над 91 на сто от отправилите се към урните дадоха гласа си в полза на споразумението с Гърция относно ново име на страната, но едва 36,8 на сто от имащите право на глас участваха в референдума. Тъй като участието е под 50 на сто, вотът е невалиден.

Вярно е, че всенародното допитване има само консултативен характер, но изглежда все по-невероятно, че изискваното мнозинство в парламента от две трети ще гласува в полза промяната на името.

Ниското участие във вота е излагация за Запада, чиито най-важни политици посетиха Македония през последните седмици, за да лобират за “Да”. Сред тях бяха Ангела Меркел, отбранителният министър на САЩ Джеймс Матис и Федерика Могерини.

Страната, която се намира между Албания, Гърция, България и Косово, от геополитическо значение е важна. През 2015 и 2016 г. през нея преминаваше основният миграционнен поток. Москва има амбицията да увеличи влиянието си и да предотврати членство в НАТО.

Големият въпрос, който трябва да си зададат македонското правителство, но също ЕС и НАТО, е: Защо 600 000 избиратели останаха у дома, които при обикновени обстоятелства би следвало да се отправят към урните?

“В най-добрият случай 1,2 милиона избиратели щяха да пуснат бюлетина, както беше при последните парламентарни избори, а сега го направиха само половината”, казва дипломат от ЕС, според когото резултатът бил “малко разочароващ”.

Неговото обяснение е, че най-вероятно мнозина са останали в домовете си, не защото не искат членство на страната в ЕС и НАТО, а защото за тях е било емоционално трудно да решат да гласуват.

Дори президентът призова за бойкот

От гледна точка на дългогодишния спор с Гърция относно името, промяната му в Северна Македония е предпоставка за присъединяването на страната към НАТО и ЕС. От десетилетия Атина блокира подобно членство. Опасенията на гърците са, че ако съседката се именува Република Македония, тя би могла да предяви териториални претенции към гръцката област Македония.

Национално-консервативна опозиция в Македония използва темата, за да създава настроения срещу референдума и да лобира за бойкот на вота. Дори настоящият президент Георги Иванов призова за бойкот. Той окачестви гласуването като “национално самоубийство”.

Според цитирания по-горе европейски дипломат обвързването на промяната на името с членство в ЕС и НАТО е довело до това, че някои са имали усещането за принуда:

“Според нас мнозина са си казали: “Нека парламентът да решава”.

Чрез бюлетините избирателите бяха запитани:

“Вие за членство в НАТО и Европейския съюз ли сте посредством одобряване на споразумението между Република Македония и Република Гърция?”

Към това трябва да се прибави, че кампанията срещу референдума беше подкрепена от Русия.

“Не разполагаме с доказателства, но въпреки това е безспорно, че имаше влияние от страна на Москва”, казва дипломатът.

Представители на малката партия “Обединена Македония”, която оглави движението за бойкот, са пътували до Москва, а от Русия са пристигнали съветници.

Ежедневно в социалните мрежи са били регистрирани по 40 фалшиви профила с призиви за бойкот на референдума.

“Имаше организирана кампания срещу споразумението с Гърция”, казва дипломатът.

Пази се мълчание по темата дали стратегията на самия ЕС е била погрешна, искайки прекалено много и твърде бързо. Трябва да се продължи напред, надеждите са отправени към гласуването в парламента. Премиерът Зоран Заев има амбицията да организира нещата така, че да получи мнозинство от две трети.

Също ЕС и НАТО не са склонили глава. Брюксел обяви, че ще продължава изцяло да подкрепя страната, заяви комисарят по разширяването Хан.

Генералният секретар на НАТО Столтенберг подчерта, че вратата на отбранителния съюз остава отворена, но и че националните въпроси все пак трябва да бъдат решени.

Сега ключовата роля е отредена на опозицията. Трябва да се изчака да се види, дали тя действително ще блокира пътя към членство в ЕС и НАТО.