Ако следите отблизо информационния поток, както го следя аз поради естеството на професията си, няма как да не ви е направила впечатление новата опорна точка, артикулирана цяло лято от ресорните за плажовете и за екологията министри Николина Ангелкова и Нено Димов. И за Космоса да ги попиташ, те винаги отговарят едно и също – палатките са незаконни и генерират нерегламентирани сметища.

На края на всяко интервю с тези двама представители на изпълнителната власт човек остава с впечатление, че туризмът по морето се изчерпва само с хотели и дискотеки на първа линия, а работата на министъра на екологията е да отказва екологични оценки и да издава строителни разрешителни.

„По смисъла на юридическия способ на тълкуването“ (на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, б.а.), според министъра на туризма Ангелкова разполагането на палатки на плажа е забранено. Логиката ѝ е, че щом нещо не е изрично описано като разрешено в закона, то значи е забранено. По същия „юридически способ на тълкуването“ вероятно и дишането на плажа може да е забранено - да се оправят юристите.

По-важното тук е, че добрата воля на министъра на туризма Ангелкова да разреши казуса с т.нар. бивакуване, което не е регламентирано в нито един закон, или се е изчерпала, или никога не е съществувала, защото събраната преди години под нейната шапка експертна комисия така и не излезе със законодателно решение. Вместо това Ангелкова реши тази година да обяви, че просто еднолично ще забрани палатките като го разпише в закона.

Добри практики

А в това време добри практики съществуват. Може да се потърсят в Община Шабла, която преди няколко години реши да задели парцел за бивакуване и досега не се е чуло там да има някакви спорове между плажуващи природосъобразно и местната власт, криза с боклука и пр., с каквито се занимаваме и това лято на апетитния за инвеститорите плаж Корал.

Покрай поредния „дюнигейт“ през 2016 г. властта реши да определи Иракли, Корал и Карадере като плажове за природосъобразен туризъм – т.е. без наемател и концесионер, който да разполага присъщите кафенета, заведения за бързо хранене, платени чадъри, водни атракции и пр. Но само две години по-късно на обществото се опитва да се внуши, че „природосъобразно“ е мръсна дума.

Това, което може да не е известно и на Ангелкова, и на Димов е, че години наред например на Иракли пристигат автобуси с туристи, извозвани от близките курорти Несебър, Слънчев бряг и пр. Стоварват хората сутрин и ги прибират по хотелите в късния следобед. Защо се прави това? - Заради дългата и красива плажна ивица, която може да осигури спокойно плажуване в сравнение с претъпканите курортни плажове в района, които отдавна не могат да поемат обема на хотелите.

Тази година, също така, на Иракли има в пъти повече чуждестранни туристи, дошли на палатка, спрямо предходни лета.

Липсващ сегмент

Неясно защо този тип туристи е напълно изключен като сегмент от пазара. Като човек, който дълги години упражнява природосъобразен туризъм, с ръка на сърцето мога да кажа, че вероятно съм оставила не по-малко пари в ресторантите, магазините, сергиите, аптеките и пр. на близкия до Иракли Обзор от платилия си за ол инклузив летовник.

Погрешно се насажда впечатлението и че къмпингуващите задължително „цапат“. Всъщност, това са хората, които правят уборки преди и след всеки сезон и най-съвестно си изхвърлят боклука, защото на практика, докато живееш на бивак, това място се явява дневната ти стая. А никой не държи смет в хола си, нали.

Само хората, които познават този тип къмпингуване знаят, че появи ли се „черна овца“, стадото я изяжда. Любителите на природосъобразния туризъм не търпят „съседи“ по палатка, които нарушават неписаните правила за шум, мръсотия и навлизане в личното пространство. Разбира се, всичко това с уговорката, че винаги има изключения от правилото.

Въпроси без отговори

В този ред на мисли, в петък сутрин гост на бТВ бе Нено Димов. Запитан за дюните на Корал, за които е известно, че са в частни ръце, а държавата все още не ги актува като държавна собственост, каквито трябва да бъдат по закон, Димов смени темата като започна да говори за няколкото препълнени с боклук контейнера. Плажуващите на Корал отдавна сигнализират, че сметоизвозването е нередовно и дори виждат злоумишленост от страна на местната власт, която известно е, от години се опитва да се саморазправи с палатките и караваните. За Димов именно те замърсяват. Запитан за хорото на Рилските езера, Димов пак зави към палатките на Корал. Попитан втори път за хорото, Димов отново се върна към палатките на Корал. Запитан ТРЕТИ път за хорото, последва нов отговор… за Корал.

За непредубедения зрител цялото участие на министъра в сутрешния блок излиза, че е било със самоцел да си каже какво мисли за плажуващите на природосъобразния плаж – че манталитетът им бил такъв – да го зариват с боклуци. И това не е първата подобна тв изява на министъра на околната среда и водите.

Разделение за владение

И все пак защо се води тази пропагандна война? Възможно ли е обществото да бъде разделено по признака любители на хотелите и любители на палатките, както властта обича да разделя на пушачи срещу непушачи, за Истанбулската конвенция и против Истанбулската конвенция, за бежанците и против бежанците и т.н.

Ами в конкретния случай – не. Защото интересите и на двата типа туристи са съвсем различни и те нямат никакви допирни точки. Хотели има предостатъчно (по статистика на Министерство на туризма легловата база у нас е в пъти по-голяма от броя отсядащи). Курорти – също – както от типа Слънчев бряг, така и от типа Варвара или Синеморец. Плажовете за природосъобразен туризъм са три и могат да поемат желаещите да почиват на палатка.

Единственото логично обяснение тогава е опит за подготвяне на общественото мнение за бъдещо строителство и по тези малко незастроени места като се внушава, че летуващите там разполагат с ЦЕЛИ ТРИ плажа, които само и единствено замърсяват и един бъдещ курорт на място ще бъде в пъти по-щадящ природата от една палатка.

А паралелно само през това лято: край Созопол се излива мазут, но това не е екокатастрофа; в Златни пясъци прелива пречиствателната станция, задъхана от броя туристи, но ще я оправим догодина; по плажовете в цялото крайбрежие се изграждат „временни преместваеми обекти“, които нито са временни, нито са преместваеми, а оказва се – властите не могат да открият и кой ги е изградил; вече трети месец в строителното министерство пишат доклад за частните дюни на Корал и готова съм да се обзаложа, такъв няма да види бял свят и през следващото лято; плажове изчезват от кадастъра, за да се построи уж рибарско селище, а много вероятно – пристан за частни яхти; общинският съвет в Царево за два часа подготви почвата за застрояване на Силистар и после го обяви за фалшива новина, въпреки наличието на публични документи, а нова статистика показа, че българите вече не почиват в България.

Вероятно във всичко това пръст имат палатките на трите екоплажа – защото са най-големият проблем на Черноморието. Който иначе може да бъде разрешен с клишираното и поради това много вярно „малко добра воля“.