Две години след смъртта на Ислам Каримов неговият президентски дворец отвори врати - вече като музей, пълен със статуи и портрети на авторитарния лидер на Узбекистан. Каримов управляваше с железен юмрук централноазиатската република от обявяването на независимостта ѝ от СССР до смъртта си през 2016 г.  Той беше сред най-мрачните диктатори в света, като наложи в страната си политика на изтезания, фалшифициране на избори и пълна цензура.

В стила на диктаторите дори и смъртта на Ислам Каримов беше укривана известно време от публично огласяване - за да се напасне приемствеността в предаването на силно централизираната власт в Узбекистан.

Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода" предлага разходка из музея, посветен на бившия вожд. Стилистиката на "изкуството" не се нуждае от коментар.

 Екпозицията, посветена на Каримов, беше открита през февруари 2018 г. на първия етаж на някогашния президентски дворец "Ок Сарой" в Ташкент.
Ето го и Каримов, който с блага усмивка се разхожда из импресионистичен градски пейзаж. По време на 25-годишното си управление съветският апаратчик, който се превръща в президент, никога не се е явявал на честни и свободни избори, ръководи полицейска държава, в която се извършват системни изтезания на задържаните, напомнят от РСЕ.
Картина от 2005 г. изобразява Каримов да се моли, заобиколен от селски духовни водачи. Той обаче е по-известен с безжалостната си кампания крещу ислямистки радикали и предполагаемите им поддръжници. Въпреки това много често авторите на терористични атентати идват точно от Узбекистан.
Ето го и чичко Каримов, гушнал момиченце, в небето - заря, наколо - рози. Този портерт на авторката е от 1993 г. Една от най-кървавите страници от управлението на Каримов е потушаването на масовите антиправителствени протести от 2005 г. със сила и убийството на стотици противници на властта.
Гигинтско платно краси една от стените в експозицията. В нея Каримов е сред тигри "негови духовни спътници" в битка с лешояди, който гидът в музея представя като "ислямски тероризъм". Накратко - дълбока символика лъха отвсякъде.
И отново мотивът с тигъра. Това е фрагмент от "Битка с тигър". Биещият се с хищника - макар и дегизиран като древен воин, трябва да е не друг, а починалият "баща на нацията".
Творците продължават да се вдъхновяват от живота и делото на автократа и след смъртта му. Тази картина е от 2017 г. В нея един доста млад Каримов - на картините той никога не е изобразяван като възрастен, с костюм и вратовръзка, е на фона на мотиви от известна мозайка от Самарканд. Иззад рамото му наднича животно, което прилича донякъде на малко куче.
Детайл от картина от 2017 г., която показва светлото космическо бъдеще на Узбекистан - така както си го представя финансиран от правителството художник.
Той е навсякъде - и в Аралско море, и на среща на ООН.
Каримов като младеж.
Ето го и маха - в цял ръст, от бронз. През октовмври основната сграда на двореца трябва да бъде отворена като къща музей, в която да се види как е живял и работил вождът.