Август е месец за политическа ваканция. Тази година обаче през август се случиха доста събития, които могат да се окажат предопределящи за новия политически сезон.

Стана безпощадно ясно, че ГЕРБ продължава да губи електорат, и то от най-твърдия си. Българите научиха, че държавата не може да гарантира строеж на качествени пътища. А ако си платиш застраховка, свързана с автомобила ти, не е сигурно дали няма да се наложи да го правиш отново, пак заради недостатъчно добре свършена работа от страна на държавата. Тези проблеми няма как да се решат с министерски оставки.

За една голяма част от българския народ евроатлантическата ориентация, съдебната реформа, свободата на словото, върховенството на закона са по-скоро отвлечени понятия. Те са приоритет на едно малцинство, придобило известност като "умни и красиви". Засега ГЕРБ пренебрегва това малцинство и дори му противостои в определени моменти, като тази политика е по-скоро успешна за партията, с оглед на изборните резултати.

Битовите удобства обаче винаги са били изключително важни за еснафската душа на мнозинството българи. На едно от първите места сред тези битови удобства стои именно автомобилът. Често той е дори преди къщата. Досега ГЕРБ успяваше да убеди голяма част от тези българи, че представлява техните интереси. След събитията от последните седмици обаче нищо чудно тяхната вяра да е сериозно разклатена. Защото ГЕРБ посегна на най-милото им.

Сривът в Търговския регистър вероятно също е засегнал интересите на доста средни и малки фирми, които също до скоро бяха електорат на ГЕРБ. Нищо чудно партията на Бойко Борисов да загуби влияние и по тази линия.

Так ГЕРБ лека-полека се свива като електорално влияние до онези, които са пряко или косвено зависими от управлението. На Борисов му остана един-единствен аргумент за властта. И той се нарича Корнелия Нинова. Като един същински Атлас лидерът на БСП крепи на раменете си свода на настоящото управление с всяка своя публична изява. ГЕРБ всъщност е на власт не за друго, а само и само да не е БСП.

Всяка критика на Нинова към правителството, дори да е напълно основателна, е повод за активистите на ГЕРБ да припомнят последните две управления на БСП - това на Сергей Станишев и това на Пламен Орешарски. И съответно да повишат своето електорално влияние. БСП с такова удоволствие играе тази игра, че работата намирсва на сговор.

Нинова обаче не е достатъчен аргумент, за да спре процеса на изпадане в политическа изолация, който върви при ГЕРБ. Нищо чудно при следващи избори Борисов и сие да не могат да намерят политически партньор за управленска коалиция. Ясно е, че собствено мнозинство няма да имат, те нямаха такова дори в най-силните си години. Единственият им приемлив партньор са "Обединени патриоти", които обаче се разпадат. И дори част от тях да влязат в следващия парламент вероятно техните гласове няма да са достатъчни за собствено мнозинство.

Въпросът с "Демократична България"  - формацията, която представлява малцинството, за което има и по-важни теми от битовите удобства - също е доста комплициран. Първо, по ред причини за тази формация също все още не е сигурно дали ще влезе в следващ парламент. Второ - ако влезе в следващ парламент "Демократична България" не би трябвало да прави коалиция с ГЕРБ. Ако отново гледаме римейк на правителството "Борисов" 2 това ще означава, че лидерите на "Демократична България" може би са красиви, но определено не са особено умни.

В българската политика ГЕРБ става все по-мръсна дума. Почти като ДПС. Двете партии всъщност отдавна си приличат. Те са изцяло лидерски, а във вътрешнопартийния им живот строгата йерархия и дисциплина са по-важни от демократичните принципи. Сега вече ГЕРБ и ДПС започват да имат и сходен политически имидж - на партии, с които е по-добре да не влизаш в коалиция. Защото ще бъдеш употребен и унищожен.

Така за ГЕРБ ще останат две възможности - широка коалиция с БСП или по-тясна коалиция с гореспоменатото ДПС (макар че не е сигурено дали мандатите на ГЕРБ и ДПС ще са достатъчни за собствено мнозинство). Не че коалиция между тези три партии няма и сега. Тя обаче е задкулисна и може да се проследи само от наблюдателите и анализаторите. На целокупния електорат все още му убягва. Излезе ли тази коалиция пред кулисите обаче, това ще означава край за партията на Борисов.

Остава само да се надяваме,че бурният политически август ще допринесе и за общественото съзряване на българите. И че все повече от тях ще започнат да разбират, че има пряка връзка между евроинтеграцията, съдебната реформа, административната реформа, върховенството на закона и така важните битови удобства. И че все повече от тях ще изискват активна дейност по "отвлечените понятия" от партията, за която гласуват, независимо коя е тя.