Агент на българското контраразузнаване докладва, след като е поработил няколко месеца в регистрираната м. г. "Инерком България": "Сделката за активите на ЧЕЗ няма да стане, не може да бъде осигурено финансиране - необходим е синдикиран заем от няколко банки, поради голямата сума от над 320 милиона евро. Но не може да бъде осигурен консорциумът от банки, който да отпусне средствата, тъй като фирмата е неизвестна и няма какво да предостави като обезпечение". 

Това е само хипотеза. Хипотетично би могла да стане реалност - съгласно публикуваните за обществено обсъждане промени в Правилника за Закона за прилагане на ДАНС, се дава възможност в частни фирми да бъдат назначавани под прикритие служители на Държавна агенция "Национална сигурност", без знанието на собствениците и шефовете им. Освен в държавни.

Трудно е да повярваме, че разширяване на обхвата на правомощията на ДАНС ще подобри работата на контраразузнаването. Колкото ДАНС разкри възможностите за финансиране на сделката за ЧЕЗ и наличието на офшорни фирми; опасността, която създаваше пирамидата "КТБ"; как един синдикиран заем от 250 милиона евро, изтеглен от държавната НЕК за АЕЦ "Белене", беше изхарчен почти целият за "Цанков камък", а срещу парите беше заложена мрежата високо напрежение. 

Каква е оценката на ДАНС относно реализацията на руски геополитически обекти като АЕЦ "Белене" и някакъв n-ти поток в България? Застрашават ли националната сигурност - да или не. Водят ли до декапитализиране на българската енергетика, кой се е облагодетелствал до момента от не-реализирането им, струвало милиарди на данъкоплатците.

"Руснаците налагат поведение, при което хората са готви да изкопаят кратер на вулкан в сърцето на държавата си – без изобщо да се притесняват къде ще отиде лавата, стига да им се плаща". Тази фраза е изречена от Божан Стоянов, зам.-министър на енергетиката в служебното правителство през 2013 г., а за нея съобщи New York Times в пространен анализ през 2014 г.

Предвид аргумента за промените в Правилника - включване на специализираната дирекция в ДАНС за противодействие на корупцията по високите етажи на властта в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), и досегашната практика в България единственото, за което се сещаме, е попълване на информационните масиви. Кой, как и по какъв начин ползва складираните там данни е въпрос на политическа целесъобразност.

Но... представители на "Инерком България" отказаха да разкрият информация за сделката, която би трябвало да се осъществи до края на ноември, позовавайки се на търговска тайна. Почти непрекъснато временната парламентарна комисия се натъкваше на подобни обяснения. За тайните агенти на ДАНС това очевидно не е пречка.

Да не подценяваме и работодателите. Знам за такива, които са следели служителите си - нещо като тест за лоялност. В големите частни компании вътрешнофирмената сигурност не е пренебрегната - икономическият шпионаж и вечната надпревара с конкуренцията карат много мениджъри да са нащрек при наемането на служители, за които няма поне две препоръки, които да бъдат проверени. 

Най-безопасно ще е агентите под прикритие на ДАНС да работят професия, известна от старите шпионски филми. Градинари. Така зелените площи ще са поддържани, а срещите - подслушани, и без разрешение за използване на специални разузнавателни средства.