При договорени малко над 761 милиона лева за саниране през 2017 г., властта е похарчила с около 10 милиона по-малко или 751 милиона лева.

Това става ясно от информация, предоставена на Клуб Z след запитване за изхарчените за саниране средства за м.г. Преди две седмици правителството на свое заседание отчете, че 2017 г. са били
санирани 49 699 жилища в 769 многофамилни сгради, но пропусна да отчете стойността на свършената работа.

Договорените средства по Националната програма за енергийна ефективност за 769 многофамилни жилищни сгради през 2017 г. са 761 318 251.67 лева. Разплатени средства за тези сгради от страна на Българската банка за развитие (ББР) към външни изпълнители към 30 март 2018 г. са 750 978 074.06 лева.

Това означава, че за 2018 г. и 2019 г., когато приключва програмата, за саниране остават около 1.3 милиарда от общо двата милиарда, отделени за целта в началото на 2017 г. Тези милиарди бяха одобрени за общо 2022 сгради, чието саниране започна при втория кабинет на Бойко Борисов. Сега парите трябва да стигнат за останалите 1253 сгради.

Националната програма за енергийна ефективност беше критикувана от БСП и от извънпарламентарни десни партии като източник на корупция и разхищения заради завишените цени. За ГЕРБ обаче "безплатното саниране" на панелните блокове, за които плащат всички данъкоплатци в България, стана визитка.

В края на януари т.г. депутатът от БСП Елена Йончева заяви, че:

"ГЕРБ успяха да създадат легална корупционна схема за 2 млрд. лева - санирането. Има случаи, когато санирането на сгради излиза по-скъпо, отколкото да бъде построена отново".

Според Йончева парите за саниране са многократно завишени и това се е разбрало още през 2015 г., когато държавата плаща над 300 лева/кв.м. - двойно по-скъпо.

"В Хасково, например, при участие на 130 фирми в последната поръчка за саниране, десет блока от 11 са спечелени от роднинско-приятелския кръг на областния координатор на ГЕРБ, за което имаме документи и са предоставени на прокуратурата“, каза още соцдепутатката.