Конкуренция отляво по-скоро мобилизира ГЕРБ, но конкуренция отдясно ерозира подкрепата за голямата управляваща партия, затова и ГЕРБ се опитва да минимизира опитите за нова консолидация на т.нар. "градска десница". Това става чрез опит формацията на Бойко Борисов да култивира своя "консервативна десница" в периферията си. Целта е да се "подкопава облика на досегашната десница, която вече се дели на "консерватори" и "либерали".

В нея да си „консерватор“ започна да значи „да си с ГЕРБ“, а да си либерал – обратното.

Това е един от изводите в редовния политически анализ на социологическия институт "Иван Хаджийски". Документът е за процесите, открояващи се в родната и световната политика през март 2018 г. 

Според анализа ГЕРБ постигат това разделение вдясно чрез публични изяви на институти, списания, клубове, интернет страници, партийни фигури и от ГЕРБ, и от старата десница, и от патриотите.

"Консерватизмът е опит за намиране на идеология около ГЕРБ и вписване в мощни европейски тенденции. Има и амбиция да се преобърне десетилетната НПО-доминация на либералите в публичната среда.

С консерватизма се осигурява и излаз към национализма и ГЕРБ превзема територия на Патриотите. Демонстрира се, че ГЕРБ изразява настроенията и разбиранията на широки интелектуални кръгове, а и създава възможни комбинации с други партии (по оста СДС – НФСБ, но и ВМРО и не само).

Според института "Иван Хаджийски" друга част от стратегията на управляващата партия е да се внушава, че "може и да не сме най-доброто, но нищо по-добро не е измислено". Стабилността на социологическите показатели за подкрепа и "напрегнатата" международна обстановка помагат за това. В анализа се посочва още, че "продължаващата концентрация на медии и власт" насочва към извод, че дори да се явят "кандидати за алтернатива" - например Слави Трифонов, те трябва да бъдат одобрени и медийно „пуснати“ от управляващите.

Разединени "патриоти" - здраво управление? 

"Националистите се оказаха разделени от отношението си към… други нации. А колкото по-нестабилна е малката коалиция, толкова по-стабилна е голямата – защото Борисов ги разделя и така по-лесно менажира."

Това е една от констатациите в анализа, посветен на "Обединените патриоти" - по-малкия партньор във властта. Според института "Иван Хаджийски" с проруските си позиции лидерът на "Атака" Волен Сидеров печели в своята ниша. Дали водачът на НФСБ Валери Симеонов печели или не от своето поведение е спорно, но е безспорно, че ако доскоро създаваше впечатление по-скоро за тежест на управлението, Симеонов вече изпъква със своеобразното си присъствие. В анализа пише още, че третият лидер в ОП - Красимир Каракачанов, печели от ролята си на балансьор между партньорите си.

"Очертава се политологичен парадокс: колкото по-нестабилни са вътрешно Патриотите, толкова повече се стабилизират външно – във властта и в обществото. А и по-стабилна става коалицията с ГЕРБ - защото Борисов намира форми да комуникира с всеки от тримата поотделно, вместо да бъде изправен пред единната им позиция", казват от "Иван Хаджийски".

БСП - (хипер)активна. И защо ДПС говори за избори?

БСП все по-често заема позиции, доминиращи в обществените нагласи, по най-разнообразни теми. Със заемането на "популярна" позиция от БСП успяват да заглушават вътрешнопартийната опозиция, която остава в сянка. Мобилизация в левицата показвали и обиколките на партийното ръководство в страната, и срещите на лидерката Корнелия Нинова в Западните Балкани, смятат от института.

Социалистите подемат различни инициативи и това създава впечатление за хиперактивност. Така обаче левицата често засенчва собствените си теми, гласи анализът:

За другата опозиционна по дефиниция партия - ДПС, от "Иван Хаджийски" смятат, че тя говори за избори, защото не ги иска:

"Интересът на ДПС от избори е минимален, първо, защото вътрешната консолидация след трусовете от предната година още не е постигната, и второ, защото още не е решен проблемът с евентуалното „обединение“ в нишата им."

Бившият министър от ДПС Мехмед Дикме дори публично обяви, че обединението е много важно да се реализира, но неизбежната му цена ще бъде окончателното слизане на Доган от политическата сцена, припомнят социолозите.

И пак за "обединенията" вдясно  

Два варианта за т.нар. "градска десница" виждат от "Иван Хаджийски" на описания политически фон - или постепенно превръщане в присъдружна „консервативна“ периферия на ГЕРБ, или рязка опозиционност в името на политическото самосъхранение. Според анализа втората тенденция е водеща към момента: 

"Не само вдясно, но и навсякъде вървят процеси на преструктуриране. Те са ускорени от упорито разпространяваните политически слухове, че до края на настоящата година предсрочните избори са неизбежни. Логиката на анализа показва, че засега това са само слухове."

Международната обстановка

"Парадоксално, Великобритания хем напуска ЕС, хем на практика го оглави (случаят "Скрипал" - б.р.).  Новите назначения в САЩ доведоха до надмощие на „ястребите“, но така пък оставиха отворена вратичка за Тръмп да бъде необходимият „гълъб“, който кани Путин. Путин пък победи ярко (на изборите - б.р.), но така още по-ярко постави въпроса за „наследника“. Това е и въпросът за Меркел. Турция продължава да търси европейска легитимация на политика, обвинявана като неевропейска.

Така изглежда обобщението на международната обстановка според социолозите. 

В анализа се казва още, че в САЩ политическото надмощие на президента Доналд Тръмп вече създава впечатление за все по-голяма безалтернативност - твърдата подкрепа за американския национален бизнес дава плодове, а „търговските войни“ срещу Китай и Европа на този етап са ефективни. Тръмп попълва администрацията си с хора, които са му "лично и идейно" близки, а самият той гради за себе си имидж на политик-бизнесмен, който единствен може да смекчи последиците и да потърси лични договорености с опонентите на официалната държавна линия.

Според "Иван Хаджийски" гласът на основните сили - САЩ, Турция и Русия, се чува, докато този на Европа все още не е единен, въпреки "доброто развитие в Германия и Франция".

От изострените отношения Турция-САЩ пък печеливш може да се окаже Гърция - позицията й става все по-важна за Вашингтон и затова спорът за името на Македония (а и други гръцки искания) имат и по-големи шансове за уреждане в полза на гръцката позиция.

"Събитията на Балканите правят така, че Македония и нейното постепенно преминаване към Запада, стават ключово парче, за да се подреди пъзелът. А това поставя България пред изпитание, особено на фона на новата фаза на Студената война 2.0 – политическа и търговска. Западът безпрецедентно се консолидира около случая „Скрипал“, а така теренът на България за манавриране е все по-стеснен", заключават още анализаторите от института.