Тотално човешко безхаберие, нито една образувана прокурорска проверка за незаконно строителство в последните 5 години, масово прекратяване на делата за незаконна сеч, липса дори на регистър в „Горското“ къде са обезлесените територии... Струпване на дървета и клони от незаконно изсечена гора, затрупване на дерето с изхвърлени битови уреди и всевъзможни други отпадъци.

Това са само част от изводите на работната група от 7 варненски общинари, сформирана след трагедията през юни във варненския кв. "Аспарухово", при която загинаха 13 души.

От доклада, публикуван днес на сайта на община Варна, излиза и че кметът на район „Аспарухово“ Йордан Николов на два пъти – през април и на 10 юни (9 дни преди трагедията) е искал от общината спешно почистване на деретата, от които после тръгна приливната вълна и уби хора. В бюджета на общината за 2014 г. е имало 200 000 лв., предвидени за почистване на дерета, от които не е усвоен нито лев. От планираните за почистване и премахване на незаконни сметища близо 540 000 лв. са усвоени едва 204 000 лв., но никой не е контролирал длъжностните лица за това.

Изводите на работната група се базират на 18 отговора от различни институции.

От Североизточно държавно горско предприятие - Шумен (СДГП) въобще не са отговорили на групата колко разрешителни за сеч са раздали и на кои места. От другото запитано горско стопанство – Варна, казали, че всеки ден при тях постъпват сигнали за незаконна сеч. Те пък въобще не ги завеждат в регистър, нещо което противоречи на закона, констатират общинарите.

През 2013 г. в района са издадени 82 акта за незаконна сеч, а през 2014 – 32. Никой чиновник обаче не си е мръднал пръста да направи инвентаризация на обезлесените площи, т.е. - да се знае къде има проблем.

От ВиК Варна не са отговорили дали изобщо предприемат някакви мерки за превенция по водопреносната мрежа, а само са съобщили, че до 16 ч. на трагичния 19 юни авария не е констатирана. Няма пояснение дали след този час е имало проблем.

Работната група констатира на базата на отговора от прокуратурата, че има огромен брой прекратени и спрени досъдебни производства за незаконна сеч. За 5 години пък няма нито едно образувано разследване за незаконно строителство, камо ли да има дело и осъдени.

От „Геозащита“ са казали, че във Варна и покрайнините има общо 87 свлачища, като 72 са на територията на града. Само 6 от тях са стари, а останалите са се сформирали в периода от 1980-2012 г. основно вследствие на човешка дейност. Сред причините за активизацията им са: лошото състояние на ВиК мрежите и експлоатацията им, лоша поддръжка на дренажите, вертикална планировка, частични застроителни решения, липса на канализация, незаконно строителство.

От справката на дирекция "Финанси и бюджет" на общината излиза, че от предвидени 200 000 лв. за почистване на дерета не е похарчен нито лев. От наличните в бюджета 539 915 лв. за почистване и премахване на незаконни сметища са усвоени няма и половината - 203 766, 60 лв. 

В отговорите, дошли от 5 варненски района, се дава констатация за състоянието на незаконното строителство, наличие на незаконни сметища и микросметища, както и на отводнителните дерета, но почти без изключение не се планира какво ще се прави. 

Във финалното си становище работната група разделя причините, довели до трагедията, на обективни и субективни. Сред първите са, разбира се,

интензивният валеж, пределното напояване на почвата заради почти ежедневните дъждове през май и първата половина на юни, предизвикани ерозионни процеси, вследствие на пълзящото застрояване в района и изграждане на твърди настилки.

Сред субективните причини са:

- Блокиране от човешка дейност (струпване на сухи дървета и клони от незаконно изсечена гора, нерегламентирани сметища от излезли от употреба домашни уреди, битови и строителни отпадъци) на пътя на водата в образувалите се естествени дерета.
- Масово незаконно строителство както на сгради, така и на инфраструктура – премоствания (временни мостове от подръчни материали - бел. ред.) на дерета и канали, пешеходни пътеки, тръбни трасета, които пречат на водния отток.
- Вертикална планировка на терените, несъобразена с общата им устойчивост.
- Лоша експлоатация и поддържане на остарелите дренажи, които са довели до образуване на свлачища.
- Липса на дъждовна и битова канализация при осигурено водоподаване, което не отговаря на нормите в опасни райони.
- Липса на изградени нови проекти за отвеждане на повърхностните води в рискови райони.

Към графата „човешки фактор" в изводите е записано:
- Допускане от държавни и общински институции в последните 25 години чрез бездействие с власт на незаконно строителство.
- При планирани целеви 200 000 лв. за дейност „Чистота“ в бюджета на общината за 2014 г. няма усвоени финансови средства от нито един районен кмет за почистване на участъци от отводнителни (охранителни) канали, дерета и водостоци.
- Не е извършен контрол върху длъжностните лица, отговорни за изпълнението на действията по почистване и отстраняване на нерегламентирани сметища, за което в план-сметка за дейност „Чистота“ са усвоени финансови средства в размер на 203 766, 60 лв. от планираните 539 915 лв.

Докладът на работната група ще бъде представен на кмета на общината, областния управител и междуведомствената комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи. Групата праща и 9 въпроса към градоначалника Иван Портних, сред които са: какви са били действията му в първите часове, дни и седмици след трагедията, защо не са пипнати 200-те хиляди лв. за почистване на дерета и канали и т.н.

От констатациите излиза още, че кметът на Район „Аспарухово“ е пратил два сигнала – на 6 април и на 10 юни, с които моли за неотложно почистване на замърсените участъци на западен охранителен канал, именно дере на ул. „Горна студена“ (където бяха най-многото жертви) и източен отводнителен канал, дере на ул. „Моряшка“. 

Накрая съветниците излизат с няколко препоръки:

Премахване на всички незаконни строежи в деретата и водосборните зони.

Премахване на всички потенциално опасни за обитателите си постройки.

Прекратяване на незаконната сеч. 

Почистването на абсолютно всички дерета и поддържането им след това в такъв постоянен вид.