Десет години след присъединяването на България към ЕС и почти пет години след започналото възстановяване на европейските страни от икономическата и финансова криза българите посрещат новата 2018 г. със своеобразен исторически рекорд по оптимизъм. Това отчитат от "Алфа рисърч" в изследване, проведено между 7 и 15 декември.

55% очакват по-добра година срещу едва 9% по-лоша. Подобна е била ситуацията единствено през 1998-а, една година след Виденовата зима, но тогава, след кризата от 1996-а, и страховете са били двойно повече.

За първи път от 1998 г. се наблюдава още една рязка промяна в мнението на традиционно скептичния българин. След 20-годишно прекъсване положителните оценки за отминаващата година започват да  доминират над отрицателните. 26% са на мнение, че изтичащата година е била по-добра, 17% - по-лоша, 57% - същата. Макар на пръв поглед това обръщане да изглежда "малко", трябва да припомним, че през почти целия този период  негативните оценки са били от два до пет пъти повече от позитивните.

В основата на оптимизма безспорно стоят икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи  високообразована и квалифицирана работна сила. Показателно е, че 41% от висшистите оценяват отминаващата година като по-добра срещу едва 12% - като по-лоша. Единствената група, в която песимизмът доминира (13%:23%), са хората с основно образование, с ниска или без квалификация. Което ясно показва увеличаващата се роля на адекватното образование и приноса на технологичните инвестиции за индивидуалния просперитет и общия икономически ръст.

Същевременно, успоредно с  повишаването на личното материално и финансово състояние, и особено, със създаването на "анклави" като София, Пловдив, Варна, Бургас, където са  концентрирани  значителен брой високоплатени специалисти, започва да се променя структурата на очакванията и изискванията към местното и централно управление.

Ако средно за страната 55% от хората твърдят, че се нуждаят от по-високи доходи, 29% - от по-добра среда за живот в тяхното населено място и 12% - от по-добри закони  и управление, то в  столицата и големите градове делът на хората, настояващи за по-високи доходи (41%), е на практика изравнен, с тези,  настояващи за по-качествена среда (39%). 

Може да се прогнозира, че ако плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологичните производства в няколко региона  продължи и през следващата година,  все по-осезателно и в по-широк мащаб ще започнат да се променят  очакванията и изискванията към управляващите. На първо място ще расте вниманието и натискът за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове, а оттам фокусът ще се премества и към качеството на самото управление, прогнозират от "Алфа рисърч".

Българинът остава голям тв зрител

В последните години успоредно с демографските и технологични промени започна да се променя и структурата на времето на българина. За работещите най-голям дял продължава да заема трудовата дейност  (основна и допълнителна). Средният брой работни часове остава обаче под 8 (7ч. 50 мин.), което е показателно за относително високият дял заети, които работят на намалено, съкратено или непълно работно време. Всеки десети се труди срещу заплащане над 8 часа дневно.

С три часа средно дневно, отделяни за гледане на телевизия, българинът остава сред най-активните зрители на континента. Нараства обаче и времето прекарвано в интернет. 63% от пълнолетните българи са в мрежата и прекарват там средно по 2 ч и 40 минути -  време, което отстъпва съвсем малко на телевизионното, а сред хората до 50 години съотношението се обръща.

Разговорите чрез социалните мрежи заради удобството или принудата (поради миграцията на по-младото поколение) са оставили далеч назад личните срещи с приятели, близки, роднини. Всеки втори българин не спортува, а онези, които го правят, отделят средно за спорт или разходки около час и половина дневно. Около 42% имат в домакинството си деца, на които отделят по около 3 часа дневно. Това определено е една от положителните тенденции в последно време след кризисните години от началото на прехода, когато заниманието с децата беше сведено до минимум.