Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."   (Евангелие от Матей 6:19-21)

Имахме последните седмици доста поводи да си припомним тези думи на Христос. Даже аха да имаме още повече...  И се запитах - къде са влоговете ни? Къде са депозирани сърцата ни на нас, хората на този истерясал век? И има ли достатъчно висока лихва, която да си струва, щом не са на мястото си? Има ли по-сребролюбива и коравосърдечна епоха от нашата?

И чувствате ли ги достатъчно защитени там, където са.

Докато още не е влязъл новият закон за цензура на говоренето за банки, си направих шега с абревиатурата в началото - имам предвид Христóвата Трайна Банка.

Как правилно да депозираме в нея? И там, както и напоследък с една друга, банкерът временно не се вижда, но си убеден, че го има. Поне ние християните сме убедени. Нищо че някои предпочитат да смятат, че Банкер изобщо няма, а сложната институция си върви някак си така - от само себе си. То ще се види накрая... Общото е, че и в тая, както и в оная, обикновено тия, които са се облажили най-много, те казват, че банкер няма.

А, като стана въпрос за ХТБ, Този дава несравнимо повече кредити – ако помислим, самият ни живот, дишане, всички малки чудеса като раждането на дете, не са ли аванти? Или ги смятате за своя заслуга?

Окей, обаче как точно да завием в инвестиционната си политика и да почнем да влагаме там? С промени. Дълбоки вътрешни промени – това е, за което говоря. Не е силно да се каже – разтърсващи промени. Трудно е човек изобщо да го разбере, ако си е самодостатъчен, ако си се харесва такъв, какъвто е и не е взел някои инвеститорски решения за единствения си реален капитал – душата си. И съм сигурен, че и сега едни ме разбират, а други - може би не.

Сещам се за последния път, когато споделих своите притеснения и надежди за хората, които живеем в София, някой беше коментирал, че противопоставям столицата на провинцията. А това са духовни категории, в които няма Ню Йорк, няма Каспичан... Все едно го бях написал на  шумерски.

Промяната тръгва от там, като разбереш, че „паричките не ти стигат“. Че каквото и да правиш – и да ходиш на църква, и да подхвърляш по някой лев на нищите, и да пращаш есемеси веднъж годишно за Българската Коледа, никога нямаш достатъчен капитал, за да си купиш рая, Небесното царство. Защото, колкото и фрапиращо да звучи, то се подарява – не се продава.

Без промени на нас, хората, ни е трудно да разберем дребните дупчици, през които изтичат авоарите от трезора ни. Миниатюрните ежедневни прахосничества – не говоря да убиеш човек.

„Не пожелавай жената на ближния”, например... Или „всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. Айде де?! Ама какво лошо има да метнеш един мазен, влажен и блажен поглед след оная с късата пола? Нали тя затова и така се е облякла – защото цели именно този резултат. Ами това те обира бе, приятелю – похотта не може да води до добро. Тя изпразва добрата сметка и те тика към греха. Като маймунка на верижка те води. Спестяванията ти веднага се прехвърлят в друга – вражеска банка.

„Не съдете, за да не бъдете съдени” – също. Това дори съвсем не съм сигурен, че е сред „дребните” ни финансови провали. „Ама погледни я тая пачавра – защо така се е разголила?!” Не – тя отговаря за себе си. Ти – за теб. Помисли дали си съвършен и тогава се занимавай с нея. Което е огромен оксиморон, защото точно тези, които са започнали да богатеят в ХТБ – например някои съвременни подвижници, няма да ги чуеш да говорят лошо за младежите. А само с любов и загриженост...

„Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.” Ами да – защото, ако цяла нощ дрънкате безпощадни глупости – ти може и да си силен, може да си добър християнин, който като се прибере, ще си е чист. Обаче – как се е почувствал онзи, който те е слушал теб – християнина, да обсъждаш цяла нощ мацки с къси поли, например. И няма ли да се смути и съблазни. Последното е пример как и в ХТБ – както и в другата, един може да способства да се изпаряват влоговете на другия.

Да, дадох три дребни примера, пак казвам - не е като убийство или кръвомсешение. Но ако един изгори в банката с 5 млн., а друг си е имал 500 лв. - това означава ли, че оня с 500-те ще махне с ръка и няма да го е яд, че ги е загубил?

А и тогава влоговете на другите по принцип не те интересуват – какво ти е работа за оня с милионите, ако не можеш да си харчиш твоите 500?

От това пък се сетих за съпричастността – друг дребен „капитал“. Изпитваме ли я, или е просто красива дума от речника, страница еди-коя си? Ама не към удавените в Аспарухово или труса в Хаити, а към някой, който „си го е заслужил“. „Хак му е!“, казваме... Не – способността да си съпричастен, да влезеш в кожата на другия и да почувстваш неговата болка, размеква сърцето като нищо друго. Колкото по-далечен и непознат ти е, толкова по-едри купюри политат към гишето за внасяне на небесната банка. Е, това, че трябва да е искрено, не го коментираме изобщо – иначе не става. Опитваш да пробуташ на касиерката тоалетна хартия за пари.

А при добро управление на „личния си портфейл“ - ако животът ни е изправен, изряден, вижда се поне наличие на добър стремеж (а това винаги се вижда), можеш да си от полза и на околните да „забогатяват“. Без думи все едно им казваш с делата си: „Ей, елате, трупайте тук, лихвата е най-добра – вечна.” Ама колко от нас отговарят на това условие... 

Нехаем. Иначе за другите ни пари - хартиените, сме готови да наемаме посредници, да четем специализирани издания, да се ограмотяваме за хедж и фючърси, само и само да станат повече.

Ако всичко това не ви интересува, отидете на чалготека и се повеселете просто.

 

Ключови думи

Коментари

д-р Пeтроff

Добре е да си припомняме по-често Христови думи.Най-добре би било да живеем по Неговите закони,нищо че ще ни мислят за луди(както казваше починалият отец Васил)

Митко

Преди няколко дни прочетох за какво най-често съжаляват хората на смъртният си одър...е как нямаше поне едно разкаяние за това, че сме живели в страни от Божиите закони? Че от стремеж към материалните неща, забравихме за спасението на душата си? Тъжно е.....

Петър Петров

Този автор пише аболютни бози! Нищо интересно не измисля! Напълно посредствено момче!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.