Третото вето на президента Румен Радев - върху промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, за няколко минути "мина" през пленарната зала. За отхвърляне на президентско вето върху законопроект са нужни поне 121 гласа, а ГЕРБ и "Обединени патриоти" не успяха да ги съберат от първия път. При гласуването 117 депутати потвърдиха волята на управляващите за промените, 73 депутати подкрепиха ветото на държавния глава, а 21 се въздържаха. Данаил Кирилов от ГЕРБ закономерно поиска прегласуване с мотив, че много народни представители не успели да дадат гласа си. Залата се възмути от дългото чакане за прегласуването, допуснато от председателя на парламента Димитър Главчев. В кулоарите пък се наблюдаваше видимо напрежение от бързащи към банките си депутати.

"Хайде, де, какво чакаме", подвикваха силно развеселени от първоначалния резултат депутати от левицата заради "пробива" в мнозинството.

Благодарение на изчакването в крайна сметка прегласуването преобърна резултата и ветото върху промените в Закона за отбраната не оцеля с резултат от 131 "за" законопроекта, 71 - против - тоест "за" ветото и 20 въздържали се. От вота по групи се видя, че ДПС са въздържали се, БСП - закономерно и единодушно против. Видя се откъде идва основната разлика в резултата от гласуването първия и втория път - от поведението на депутатите от "Воля". При първото гласуване те не участват. При второто обаче десетимата им депутати дават единодушен вот "за" промените в закона -тоест против ветото. Разлика има и в поведението на единствения независим депутат Ангел Исаев (беше изключен от ДПС - б.р.). Първия път той гласува с опозицията, а втория - с управляващите. Простата сметка показва, че без тези 11 гласа ГЕРБ и "патриотите" щяха да имат общо недостатъчните за преодоляване на вето 120 гласа, тъй като при прегласуването се добавят 2 гласа от ГЕРБ и 1 от партньорите им (който първоначално е бил "въздържал се")

Защо беше ветото

Третото вето на Румен Радев бе върху приетите от мнозинството промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които въвеждаха две неща - нови изисквания към длъжността "постоянен секретар на отбраната" в Министерството на отбраната и задължението пред парламентарната комисия по отбрана "да се представят" военните, повишени в чин по предложение на министъра и с указ на държавния глава.

От БСП по време на дебатите защитиха мотивите на държавния глава. Таско Ерменков бе най-цветист в изказа, като по темата с представянето на повишени генерали пред депутати заяви:

"Този етап е безсмислен, няма логика, това е гъделичкане на самочувствието и опит за намеса в правомощията на президента да издава укази и ние някак си, през задната вратичка, да кажем - виж какво, не си единствен в тая работа".

Той попита и как ще се представят генералите в комисията - "ще ги строява министърът генералите и ще ги представя - ген. Иванов, ген. Петров..." 

Според левицата новите изисквания към секретаря на отбраната са излишни и не гарантират, че за поста ще бъде избран най-добрият кандидат - както твърди и държавният глава.

От страна на ГЕРБ първи защитник на промените бе Христо Гаджев.

"Идеята на длъжността на постоянния секретар е да организира приемственост, а не да се подчинява на министъра и той да може да се разправи с него, когато реши. Идеята е да има мандат от 4 години, който не съвпада с този на изпълнителната власт", мотивира се той.

Гаджев даде пример с рокади в армията и на висшия пост, когато служебният министър Стефан Янев в кабинета, назначен от Радев, смени постоянния секретар на отбраната и назначи Румен Василев, който за кратко преди това бе шеф на кабинета му. По думите на Гаджев Василев станал най-висш чиновник в министертвото без нито един ден опит стаж в администрацията, а за този пост не можело да се назначава "някой, хванат от улицата".

Преди да стане шеф на кабинета на Янев, а след това постоянен секретар на отбраната, Василев е бил комендант в Министерството на отбраната. 

През май кабинетът "Борисов" 2 уволни Василев. На 30 май министърът на отбраната Красимир Каракачанов обяви със заповед конкурс за длъжността. От БСП попитаха ГЕРБ защо се е случило това, щом са имали намерение да променят закона, а заповедта не е съобразена с новите критерии, които въвеждат. 

Владимир Тошев от ГЕРБ също се опита да защити законопроекта, оспорвайки мотивите на президента за ветото в частта, че постоянната комисия по отбрана в парламента е помощен орган и последвалото представяне на повишените военни в нея е немотивирано. Тошев обяви, че комисията по отбрана е "специализиран орган на парламента", намеквайки, че юристите на "Дондуков" 2 не познават материята. В конституцията е уредено обаче каква е функцията на постоянните парламентарни комисии, в това число и тази по отбрана. Текстът на чл. 79, ал. 2 гласи: "Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол". И Таско Ерменков припомни какви са функциите на постоянните комисии в правилника, записани в парламента, защото имало депутати, които не са го чели. И обясни как няма никаква причина да се включва в закона представяне на генерали пред една от тях. 

Пламен Манушев от ГЕРБ, който е бивш военен, пък заяви, че представянето на висшите военни в комисията по отбрана е "заради авторитета на комисията по отбрана". По-институционално говори Емил Христов от ГЕРБ, а друг генерал от управляващите - Константин Попов, декларира как представянето, а и изслушването на помишени военни в парламента било редно, защото сме парламентарна република. Въпреки че досега подобна практика никога не е имало.

Последва гласуването. Последно - и третото вето не мина.