България работи целеустремено по перспективата си да се присъедини към еврозоната. Ако се вземат предвид предписанията по процедурата и ако всичко протече добре, това ще продължи повече от три години.

Това заявява вицепрезидентът на Европейската комисия и комисар по валутата Валдис Домбровскис в интервю за днешия брой на излизащия в Дюселдорф в. “Райнише пост”.

Същевременно Домбровскис посочва, че ЕС подхожда сериозно към разширяването на еврозоната, но нито една страна няма да бъде принудена против волята й да въведе общоевропейската валута.

Предлагаме ви акценти от интервюто:

Жан-Клод Юнкер настоява за разширяване на еврозоната. Не бихме ли повторили грешката, която беше направена при Гърция?

Юнкер не направи нищо друго, освен да подчертае задължението на всички членки на ЕС – с изключение на Великобритания и Дания, да въведат общата валута, щом като покрият критериите. В тази посока ЕК ще направи всичко възможно, за да им помогне по този път и да гарантира, че няма да се стигне до прием в еврозоната, преди тези страни действително да са готови. Критериите по никакъв начин няма да се смекчават. Напротив – трябва да е налице тяхното стриктно спазване.

Вие самият споменахте България като кандидатка за еврозоната.

Да, страната работи целенасочено по перспективата за въвеждане на еврото.

Кога България ще е готова?

Ако се изхожда от предписаната процедура и ако всичко протича гладко, то това ще продължи повече от три години.

Говорите за задължение. Ще трябва ли и Швеция да въведе еврото?

Вярно е, че има редица държави, които решиха да не встъпват в еврозоната, въпреки че биха били в състояние да го направят. Ние няма да правим опит да принуждаваме тези страни да влизат в еврозоната. Въпреки това гледаме сериозно на повелята за разширяване на зоната.

Нуждае ли се еврозоната от собствен бюджет, за което настоява Франция?

Жан-Клод Юнкер предложи специален бюджет за укрепване на еврозоната, но той е част от общия бюджет на ЕС. Мисля, че това е по-реалистичен подход, отколкото създаването на собствен бюджет на еврозоната. Искам да подчертая, че не става дума тези средства да се изразходват постоянно в рамките на трансферен механизъм. Тези суми трябва да се ползват при конкретен случай, примерно временно да се притъпят икономически шокове, които биха могли да се стоварят върху дадена страна.

Настоява се и за собствен парламент за еврозоната...

Мисля, че позицията ни е твърде ясна: имаме Европейски парламент, който може да взема много добри решения и за еврозоната. Не са нужни двойни структури.

Някои предупреждават, че покачването курса на еврото спрямо долара би могло да се превърне в голяма опасност. Вие загрижен ли сте?

Не. Веднъж доларът е силен, друг път еврото. Всъщност паричната политика е задача на Европейската централна банка. А тя ориентира паричната си политика не според обменни курсове или лихвен процент, а единствено спрямо инфлационния индекс.

Има и редица въпроси, които трябва да се изяснят около излизането на Великобритания от ЕС. Загрижен ли сте?

Естествено, че се съобразяваме с крайно ограничената времева рамка, която имаме на разположение. Действително след официално подаденото в края на март искане от страна на британското правителство не сме стигнали много далеч.

Какво ще стане, ако не се удаде преговорите по Brexit да приключат в рамките на две години?

Тогава ще се разделим без сделка, което и двете страни искат да избегнат. Или ще се удължи срокът за преговори, но това трябва да бъде подкрепено от членките на ЕС. Но още е твърде рано да се говори по този въпрос. Ние определено искаме до началото на 2019 г. да стигнем до резултат. Това е нашата цел и тя е постижима.