Електронното управление не е само електронните лични карти, това са много системи, които трябва да се изградят. Но електронните лични карти са най-важното и задължително условие за постигането на електронно управление, тъй като гарантират масовост на средството, което гражданите могат да използват.

Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" на БНР Божидар Божанов, софтуерен специалист, бивш съветник по електронното управление на бившата вицепремиерка в кабинета "Борисов 3" Румяна Бъчварова. Божанов е част от екипа, изготвил пътната карта за изпълнение на стратегията за развитие на електронното управление у нас до 2020 година.

Преди дни бяха публикувани предложения за промени в законодателството, които отлагат въвеждането на личните карти с чип с една година. Преди това - през 2016 г., промените, въвеждащи картите с чип, бяха отложени лично от Цветан Цветанов и депутатите от ГЕРБ с мотива, че не бива да се променя законът за документите с приемането на този за електронната идентификация.

"Има готова документация за поръчка на новите лични карти", уточни Божанов. "Администрацията има налице документи, с които едва ли не може да стартира поръчката още утре. Защо това не се случва, не знам."

МВР преди време обяви голяма поръчка за система за нови лични документи и цялостна система за електронна идентификация, но премиерът Бойко Борисов я спря заради цената - над 480 млн. лв. В резултат МВР направи търг за поддръжка на съществуващата система за издаване на документи и договорът за това изтича догодина. Има обявена поръчка за изграждане на система за електронна идентификация, но за издаване на документи с чип - все още не. 

Божанов подчерта днес, че имаме малко електронни услуги именно защото хората нямат с какво да ги ползват. 

Другият вариант освен лична карта с чип е електронният подпис, който малко хора ползват или са закупили. 

"Вследствие на това пък се правят малко електронни услуги, защото няма кой да ги ползва, и става един омагьосан кръг. Затова естонците 2001 година раздадоха на всички свои граждани електронна лична карта, а пък те, когато преценят, че са готови да ползват електронни услуги, просто я вадят от джоба си и ги ползват", обясни Божанов.

И отбеляза, че това дава добри резултати в балтийската държава.

Той подчерта, че инфраструктурата на електронната идентификация върви по план, но има забавяне.

"Нещата вървят напред, но много по-бавно, отколкото би ми се искало. В пътната карта всички 25-30 приоритетни проекта трябваше да са приключили до края на тази година. Малка част от тях са започнали", заяви експертът.

Божанов подчерта, че има и обективни причини за забавянето, но в много случаи "просто липсва както капацитет за подготовка на поръчката, така и политическа воля тя да бъде "натисната" малко по-бързо".

Според него най-важните системи - електронната идентификация, електронното гласуване, новият регистър ГРАО, се "движат" и при тях няма да има фатално отлагане, а забавяне.

"За осъществяването на реални електронни услуги не ни трябват толкова подготвени хора на гише, колкото коригирана нормативна уредба на всички нива", посочи експертът.

По негови думи новата Държавна агенция "Електронно управление" има именно тази задача - "ева ли не с морков и тояга да ходи по администрациите и да оправя нормативната уредба". Това трябвало да се случва със съдействието на съответната администрация, когато работел морковът. В закона са заложени правомощия и за тояга, тоест за санкции, подчерта той.

"В политически план електронното управление не е интересна тема", призна Божанов на финал.