"Не искам да прозвучи силно, госпожа, но ако ако аз бях там, това лице щях да го ликвидирам на място. Това щаха да бъдат последните мигове от жбивота му. Буквално разстрелян".

Това сподели Ерол Челеби, първият и дългогодишен телеохранител на почетния вече председател на ДПС Ахмед Доган по адрес на Октай Енимехмедов - младежът, който опря газов пистолет в слепоочието на Доган. Ерол, по-известен като Сянката на Сокола даде интервю за Нова тв.

"Много пъти съм го е спасявал. Но никога не съм допускал да му опрат оръжие до главата!", каза още Ерол и продължи да се възмущава от реакцията на държавните охранители в онзи ден в НДК:

 "Това за мен е позор за охранителите. Това е чиста проба позор! Може ли в центъра на европейска столица да допрат оръжие до главата на партиен лидер и държавените служби за охрана да не могат нито да реагират, нито нищо!"

"Жалко, жалко, жалко за тия офицери господа от НСО, които с лъскавите костюми, обувки и оръжие не можаха да реагират. Това селско момче получи своите 15 минути слава. Мина като на парад - през цялата алея, през целия подиум, а те стоят като изтокани, не знаят как да реагират. Дано да спи спокойно".

"Това няма да го забравя - пистолет до главата на моя лидер. В НДК опряха пистолет до главата на моя вожд! Казвам ви, ако аз бях там, това щяха да са последните минути от живота му". 

На въпрос смяташ ли, че Октай Енимехмедов ще си плати, Челеби каза само: "Да, Аллах е велик".

Сянката на Сокола започва работа като охранител при него след тежък подбор. Приближени на Доган го намират във Варна. Казва, че е минал през сито. Бил избран като най-издръжливия, физически и психически. Работи като гард от 90-та.

Двамата се разделят през 1997 г., но защо, Ерол Челеби не казва. Оттогава с Доган не са се виждали. Днес работи като шофьор на линейка в столичната спешна медицинска помощ като освен това пази от посегателства и лекарския екип. 

Две години живеел с Доган в един апартамент. Пазел го и от зараждащата се вълна на национализма. "50-60 000 мюсолмани от едната страна, толкова православни от другата. Сценарият беше същия като в Югославния. Ние не го допуснахме това, не го допуснахме", спомня си Челеби.

"Бях най-близо до Доган. В началото ДПС не беше такова богато. С Доган сме яли сме от едни и същи прибори, чинии, тенджера", разказа още Ерол.

Той сподели още, че големите му страхове, свързани с лидера му, са антуражът, с който се е обградил. 

"Сегашното партийно ръководство дойде наготово. Ние с г-н доган изнесохме цялата мъка с немотията, сиромашията. Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, искаме със Сокола човешки правдини", върна се назад във времето Челеби.

"После дойдоха номандите, политическите ласкатели, които искат само да се наредят на политическата трапеза. Искам да кажа директно - тези хора, които в момента са нашият висш партиен ешелон, няма да я докарат до никъде. Никога не съм губил доверието му, никога не съм бил изменник, номад от партия в партия. За мен Доган е номер едно!", заключи той. 

Ето още малко щрихи от личността на Доган, пресъздадени от кратки репортерски въпроси и още по-кратките отговори на Ерол Челеби:

- Виждал ли си Доган да плаче?

- Не желая да отговоря на този въпрос... Доган се е доказал 90-та година насам, че е оцелял. единственият лидер от всички партии, коалиции...

- Самотен човек ли е?

- Да. Затваря се в капсула и оцелява.

- Не си го виждал щастлив?

- Не. Не си изразява емоциите.