България е можела да сключи договор за нови изтребители към края на 2013 г. Това се разбра от думите на Тодор Тагарев, бивш военен министър и бивш шеф на Института по отбрана днес пред временната парламентарна комисия, която разглежда въпроса с изтребителите.

Тагарев заяви, че според него е било напълно възможно договорът за новите изтребители да бъде подписан още в края на 2013 г. при работещ парламент. През февруари същата година падна правителството на Бойко Борисов. То бе последвано за няколко месеца от служебното правителство на Марин Райков, в което Тагарев бе военен министър. След това дойде правителството на Пламен Орешарски.

Самият Тагарев не се решил да предприеме последните стъпки, защото по това време бюджетната прогноза предвиждала намаляващи разходи за отбрана. Според депутата от ГЕРБ Владимир Тошев това забавяне ще увеличи двойно цената.

Докато е бил служебен министър, Тодор Тагарев поставил въпроса за индустриално участие на български фирми в поддръжката на самолета. 

Тагарев посочи в парламентарната комисия, че България не се готви да води самостоятелни операции, всички са съюзни. Според него е по-изгодно да търсим т.нар самолет-прихващач, който изпълнява само еър полисинг. Той смята, че многоцелеви изтребител ще струва много по-скъпо.

Тагарев заяви още, че в проекта, одобрен от парламента, е заложено да има 80 летателни часа на година за пилотите, докато нормата в НАТО е 180 часа. Тагарев потвърди, че като директор на Института по отбрана през втората половина на 2016 г. и началото на 2017 г. е имал разногласия с тогавашното ръководство на военновъздушните сили. Според него екипът там е имал високо самочувствие и не се е вслушвал в чуждо мнение.

От думите на Тагарев стана ясно, че бордът на комисията за избор на изтребител не е се съобразил със всички предложенията за промяна на критериите по методиката, предложена от Института по отбрана. Той разказа, че е получил предложенията за критерии на борда, които най-общо са били три: оперативна ефективност, цена на проекта и очаквана продължителност на изпозлването на новия изтребител. В становището на института е било предложено да се включат още два критерия – военно сътрудничество и индустриално участие.

Тагарев отхвърли предположението, че е освободен като шеф на института през март тази година от служебния кабинет, за да не влияе върху избора на изтребител или заради конфликт с президента Румен Радев, който бе командир на ВВС и ръководител на Борда.