Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Това с носиите вече е епидемия. То няма нищо лошо хората да се интересуват от тази част от миналото, да колекционират носии, да си ги поносват понякога, да се снимат, да им се радват – нали е свобода, кой каквото му е на сърцето. Но всеобщото приемане на хайдушките премени като някакво „свидетелство за достойнство” е потискащо глупаво.

„Националите ни по футбол станаха воеводи за ден. Целта е да надъхат феновете и те да ги подкрепят за предстоящите световни квалификации”, четем по медиите. Футболистите ще се явят в следващите квалификации за Световното първенство в Русия със специални екипи, посветени на Априлското въстание. А пък няколко от играчите се облекли като воеводи и заснели клип. Надъхващ и той. „Националният отбор има много славни моменти, без да си ги припомним, няма как да вървим напред", казал един шеф от БФС.

Да си призная, колкото пъти видя запасани мъже в хайдушки дрехи с бутафорни пушки в ръцете, винаги в главата ми се прожектира онзи пас от границата на наказателното поле, който се озова на главата на Данчо Лечков и така поведохме с 2:1 срещу Германия. Славните моменти, нали така.

Вероятно съм доста старомоден, но винаги съм си мислел, че футболистите печелят място в паметта на публиката със сърцата игра и вкарани голове. И хората ги обичат и помнят имената им, и скандират „Българи юнаци”, и веят български знамена. Иновацията с хайдушките униформи е тъпа имитация на вълната от автоматизиран патриотизъм. Не е важно да си велик българин, важно е да крещиш, че си велик българин.

„Гордост!”, „За пример!”, „Достойно!”… С тези думи пък започваха огромна част от заглавията за епидемията от народни носии по абитуриентските балове. А преди момичетата отделяха цяла година да търсят и избират най-красивата, най-екстравагантната, най-запомнящата се рокля. Първо диети, после прически, грим… Овехтяла работа. Пък още по-преди, чувал съм, било модерно да завършваш училище с висок успех. Да си сред първенците на гимназията, дори и без лента „Отличник”. Сега успехът няма значение, приятелствата нямат значение, естественият стремеж на момичетата да са красиви също няма значение. Навличай носия на жътварка и си за пример. Учи там като идиот и се облечи стилно – за нищо не ставаш. Така излиза.

Кметове навличат носии с повод и без повод. Политици се костюмират за снимка с потури, калпаци, пафти и пендари. Дори на годишния бал на най-голямата бизнес организация високите коктейлни масички бяха покрити с… с червени битови каренца. И създаваха атмосфера на шкембеджийница в Китен. Вижда се на снимките, не че съм бил там. Следващата стъпка е на годишния прием за националния празник при президента наздравиците да се вдигат с глинени чашки като от механата на Беклемето. Не им споделяйте идеята, моля ви.

А пък имаше години, когато бизнесът се гордееше със завладени пазари и открити работни места, а не с текстилен патриотизъм. Учениците се гордееха с успеха и оптимизма си за бъдещето. Футболистите се гордееха с победите си. А пък политиците се гордееха с извършената работа и полученото срещу това доверие. В модерните времена, очевидно, тези архаизми са изместени от всеобщата и неподлежаща на оспорване гордост от хайдушката опаковка.

Нали помните онзи кмет, който нямаше идея какво да направи, за да повиши сигурността по пътищата в общината. И ръсеше със захар. Не че ще помогне, но хората поне виждаха, че се старае. Сега наред са носиите - не знаеш с какво да изпъкнеш, не ти спори в работата, ръцете и краката ти пречат, но искаш да те запомнят. Винаги може да се бАрнеш патрЕотично.

П.П. Сега онези, които обичат да крещят, че са велики патриоти, ще се направят на много възмутени и ще заговорят за безродници, чуждопоклонници и т.н. Няма да смеят да използват думата "продажници" обаче, защото откакто са на власт, много ги е страх да не им залепне.

Коментари

 's picture

smarf

Селски пръчки

Много точно! Писна ми от тази идентичност вкарана в цървули, капи, геги и потури! Това не е нищо друго освен комплексарщина и генетично наследена селяндурщина. Моят род е градски, не си спомням някой да се е кичил в носии. Това означава ли,че нямаме идентичност?
 's picture

gopeto

Моят род е от село

И пак не помня да сме се кичили като айдуци или жътварки. Баща ми имаше една риза с шевица, наистина красива. Обличал я е няколко пъти само, единият май е на сватбата. Ама сватбата е била в къщи, за ужас на целия град.

Тъй, тъй...

Много гражданя в тази държава - второ-трето поколение... По същия начин и много "столичани-жълтопаветници".

Дрън-дрън, та пляс!

Напълно безсмислени грантаджийски брътвежи. Хората имат правото и ще се обличат така, както на тях им харесва, а подобно нравствено поучаване е напълно безсмислено и говори повече за автора, отколкото за целевата му аудитория.
 's picture

tania kostowa

Друго си е

перуката в цвят "лила", някак си "по-международно" и "по-интелектуално" звучи...

Абе, Бедр(и)ев, я да духаш

Абе, Бедр(и)ев, я да духаш супата! Що не ревеш срещу радикализираните циганки от Пазардзжик и техните бурки, бре , папуняко,или срещу помакините и туркините , които почнаха да си завиват болните кратуни след щателна обработка от СА? Мухльо! Толерастки дрисък!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.