Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Когато си на 3 годинки, не оставяш майка ти да ходи до тоалетната без теб.

После си тийнейджър и имаш приятели, които обожаваш. О-божаваш – неслучайно е такава думата. Всичко ти се струва, че ще продължи вечно – заради тях не слушаш родителите, може да не ядеш по 24 часа, тичаш по спирките зимата...

После идва така важният миг на дружбата с Жената или Мъжа! Менделсон пак го викат да свири все същото парче, а ти може да изкараш с нея/него, „докато смъртта ни раздели”. Което си е най-прекрасният вариант. Обаче акцентът дори и в брачния обет, при това при прагматиците от Запад, така или иначе е върху „раздели”. Никой не поставя тази дума под съмнение.

Няма да продължавам за децата, за които би дал единия си бъбрек, за да са ти приятели, а не да те подминават както сега, и т.н.

Като гледам напоследък, се оказа, че дори и българо-съветската дружба май била фикция, лъжа. Изпарява се като летлив газ.

От което си вадя два извода:

А) че сме фабрично създадени за „дружба” и

Б)  че в линията на живота ни повечето от нас щем, не щем се задоволяваме с релативни, относителни и често нетрайни „дружби”.

Все едно да искаш да прекосиш езеро (може и това в жк „Дружба”), ама с ходене върху водните лилии. Да, те са много красиви сами по себе си, но не са това, което ти трябва в случая. Значи нещо не е наред – къде да я търсим?

И тогава идва свирепото, лошо и тиранично божество, запасало тесла на кръста и – праас!: Който не остави заради Мене жени, деца, къщи, всичко – така и така ще си изпати... Ако се опитваме да си обясним това със сух ум, това са много тежки и страшни думи. И мнозина се плашат – но и преди хилядолетия е било точно същото. Неслучайно се казва при един подобен случай (само че там става дума за пренебрегване на имуществото), как един се върнал: „Тежко е това учение, кой може да го слуша?!” И не се и наемам да коментирам - защо му е на Христос, ако е просто някакъв гуру, които по презумпция търсят максимум последователи, да приказва такива неща. Те не са никак добър пиар. По-добре да обещава девици в рая...

Защо му е? Защото е егоистично и жестокосърдечно божество, което има единствена цел да ни е кофти? Не – щом Го е казал, пък и ония след Него да не го „отредактират”, за да не се шашкаме, значи има някаква причина.

Защото в известен смисъл всички други наши малки дружби са временни и нестабилни. Откъснете красив див полски мак и опитайте да го запазите вечно във вазата си – не става. Същото е и тук – всяко другаруване по пътя си е прекрасно, като едно цвете, но само поставено на правилното място. Сърцето ти е полето – има си място за маковете (всичките ти близки и любови, просяка, на когото от съпричастност даваш 2 лв.), но си има и за, образно казано, Дървото на живота.

И после същото това „лошо божество” няма спирка, ами продължава: за да сме приятели, пости, не прави секс на определени дати, не псувай... Някои дори ги няма в Библията, но можете да ги чуете от всеки свещеник, въплътени от хилядолетния опит на църквата. И си викаш: абе, аз луд ли съм, че да ги изпълнявам тия неща... Луди сме.

Вижте един сръбски проповедник – знаете ли колко често са акцентирали да не се сквернослови, да не се псува. Да отучиш сърбин да псува?! Виждали сте сърби – уникални, прекрасни хора. Но един приятел си записа една тяхна попръжня - зае два реда и половина от ученическа тетрадка. Защо ще ни кара това?...

Ще ви дам пример с една дума: претенции. Хич и да не напсуваш някого, да напсуваш нещо – лошото време, например. Ти се замърсяваш и си неспокоен, нямаш мир. И ти е зле. Някой харесва ли, като му дойдат претенциозни, префъцунени гости: „Ох, много духа под тая врата, тия мебели ли точно избра, абе малко нещо намирисва тая риба.” Да теглиш една „тънка, пък дълга” (както се казва в някои краища) на Бога, т.е. – на времето, не е ли пак претенциозност? Не сме ли на гости тук за 70-80-100 години, нека са.

Пак повтарям – луди сме, защото умът – нашият нов квази бог, се люшка и не преценява често кое е добро и кое лошо за нас. Вътрешната мръсотия, идваща от нещо толкова просто като свръхцинизма, в който живеем и който често бъркаме с оригиналност, пак си е мръсотия. И Той те съветва да не правиш такива работи - теб и мен, за да ни е добре. На всички, които "имат уши и слушат".

Тази дружба, за която говоря – със Създателя, има безброй измерения. Повечето от нас надали някога ще достигнат святост в онзи ѝ вид – с чудесата, колосалното смирение или напълно непонятната за нас искрена любов към враговете. Не знам. Но според мен мънички трошички от тази дружба са, да можеш да гледаш с отворена уста не само БМВ-то на комшията, а например една светулка – удивително творение! А не да я шляпнеш и да я размажеш, ей така – щото ти е кеф. Като е лошо времето, да не запсуваш „цяла вселена”, а да си кажеш: "Ей Божее, спри тоя дъжд, че загинахме." Свободният избор, който ни е даден - между псувнята и молитвата, рязко променя измеренията на дружбата. 

Приятелството ни се скрепява от това да не забиваш нос в разни долни клюки - какво е трябвало да направи еди кой си актьор с извънбрачния си син и пр. Ти не си в душите на тези хора, не знаеш какво са изпитали, изпатили и какво им е било. Да си кажеш: "Това моя работа ли е? Откъде накъде да ги съдя? На мен всичко ли ми е праведно?" - ето и това е дружбата.

Като видиш някое от странните същества с потуроподобни дънки, с потници, обсипани с камъчета и с лика на Азис, първата ти мисъл да не е „Леле, колко са зле!”, а че и това е човешко същество. Точно като теб – със същата структура на ДНК, кръв и кариеси. Знам, че последното е по-трудно от онова със светулката и дъжда, но е факт. Даже и за сирийските бежанци важи – много е вероятно да имат ДНК, кръв и кариеси.

Процесът не е лек и не става за един ден, но е удивително как тогава тази дружба започва на мига да става плодоносна – да ти се връща. Ще се удивите доколко. Може да се възхищаваш на една проста ябълка и да се замислиш, че ние – човеците, досега сме разрушили много неща, но с всичките ни науки и хикс-бозоми не сме създали една ябълка. Или жаба. И тогава от едно "Благодаря Ти за ябълката" почват да се връщат плодовете – тишина, хармония с мирозданието, да го наречем. Нещата, които всеки в крайна сметка търси. И ония с потурестите дънки, включително. Вижте търсенето на PVC-дограма и ме оборете - не жадува ли всеки човек по природа мир и тишина?

И затова смятам, че не е толкова непонятно и онова изказване – всички най-близки нека са вътре в сърцето ти. То, ако става въпрос, на хиляди места се говори дори за любов към далечните, че и враговете ти дори... Безброй пъти се говори за обичта към тях и как трябва да си готов да отдадеш живота си за всеки един човек. Но първото място да е на Този, Който го заслужава и Който няма да те подведе. Стига само да не се предоверяваш на себе си, а на Него. Тогава само в тази дружба няма „докато смъртта ни раздели”. Напротив.

 

Ключови думи

Коментари

Митко

Е те това със съденето и осъждането е едно от най-трудните за въздържание неща! Постоянно има за какво и на кого да се възмущаваш..., но в такива моменти трябва да склониш глава и да се помолиш за помощ. Толкова сме слаби пред греха, че е плашещо дори. Без Неговата помощ е още по-трудно.

Грахич е хубавелка!

И Лили също!

Иска ли ти се да се чукаш? Прави го! Много ли ти се иска?, много го прави!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.