Още по време на Марша на жените срещу Доналд Тръмп стана ясно, че съпротивата ще има продължение. "Ден без жена (жени)" е нова кампания, която привлича днес вниманието към половото равенство по цял свят. Избраният ден логично е 8 март. Хиляди жени стачкуват като оставят домашната си и професионалната си работа в солидарност с всички маргинализирани жени по света. В САЩ отново ще протестират и срещу Тръмп, чието избиране е символ на връщането на отминали практики в отношенията между половете. 

"Идваме от различни политически традиции, но сме обединени в желанието си да отхвърлим сегашните расистки и мачистки политики на Тръмп, както и десетилетията неолиберални атаки върху живота на работещите хора, те създадоха условията за Тръмп", обясняват организаторите от САЩ пред "Индипендънт".

Очаква се стачка да има в около 30 държави по цял свят като целта е "да се разкрие грубата реалност на маргинализацията на жените и унищожителният ефект на неравенството върху глобалната социалноикономическа система".

Въпреки че финансовото влияние от протеста не може да се измери, масово участие може да доведе до пробив в световните икономики като освети приноса на жените в световен мащаб.

Преподавателката по философия от Кеймбридж Санди Грант обяснява, че тя ще стачкува, за да привлече внимание върху продължаващото по-слабо участие на жените в много професионални сфери.

"Като философ осъзнавам необходимостта да настоявам хората да размислят върху това, което правят", казва тя.

Учителите във Вирджиния и Северна Каролина също ще участват в стачката като заради това училищата в два района няма да работят, в тях учат 25 хил. ученици. 

Писмото на моята 7-годишна дъщеря до нейния учител, пише Лора Мореши в туитър. В него момичето обяснява защо няма да ходи днес на училище.

Това е една от причините, заради които стачката е много критикувана, много от хората смятат, че да си позволят да стачкуват могат само привилегированите, те могат да отсъстват от работа.

Но "Ден без жена" не твърди, че е индустриална стачка. Организаторите окуражават и жени, и мъже да участват както могат - в това число като не купуват нищо или сведат покупките си до най-необходимото.

Последната кампания следва дълга поредица от стачки и борби за правата на жените, от началото на 20 век, основно в Европа.

През последните 11 години женската работна ръка в Исландия излиза всеки 24 октомври в 2,38 ч следобед - това е времето, в което те щяха да си тръгват, ако получаваха същото заплащане като мъжете. Този акт е повторен и във Франция през 2016 г. за първи път като жените напускат работните си места в 4,34 ч в понеделник на 7 ноември - тогава вече не им се плаща наравно с мъжете. Френската кампания привлече световно внимание в социалните медии под хаштага #7novembre16h34 и дори получи подкрепата на френския премиер Мануел Валс.

През септември 2016 г. протести имаше от Париж до Пномпен, Ню Йорк и Сидни - насочени срещу архаичния закон за абортите в Ирландия. През 2016 г. по улиците на Полша излязоха стотици хиляди жени, които демонстрираха срещу закон, който искаше въвеждането на почти пълна забрана на правото на аборти в страната като кулминацията беше т. нар. Черен понеделник, когато участничките в акцията под различни предлози отказаха да отидат на работа и да пратят дъщерите си на училище.

Три дни по-късно дори и дясното и крайно консервативно управление във Варшава отстъпи пред женската сила. 

В България на 8 март жените получават цветя - основно зюмбюли.