Разтърсващата история на българска проститутка по неволя разкрива “Шпигел”. По обясними причини младата жена е представена под фалшивото име Цана. Тя е успяла да се спаси от сутеньори насилници. В момента работи във фабрика в Германия. Решена е да вземе матура и да следва.

Предлагаме на вниманието ви репортажа на Ребека Еркен с малки съкращения.

В България Цана е искала да следва в университет, но я отвличат и в Германия я принуждават да проституира. Сега 30-годишната жена отново има планове.

Историята й е разтърсваща. Тя е на 13 години. Класната й се обръща към столичен вестник с призив да се помогне на момичето да продължи училище и да осъществи мечтата си да следва.

“Нямаше как да стане. Живеехме сред мръсотия. Семейството ми беше толкова бедно, че бях принудена да работя”, разказва Цана.

Тя не е склонна да драматизира. Ако има оптимист, то това е тя. 30-годишната жена непрестанно се усмихва. Цана е едновременно крехка и силна. Днес е облечена в пъстра тениска, дългата си руса коса е вързала на опашка, очите й са будни. Току що идва от работа във фабрика за произвоство на машинни части.

Родена е в малко селище в сърцето на България. Не иска да назове името му. Не съобщаваме и нейното истинско име, нито къде живее сега в Германия. Има хора, от които Цана продължава да се страхува, особено от един.

Келнерка в бар, но не би

Като тийнеджърка Цана всеки ден работи с часове като шивачка, за да подпомага семейството си. Изведнъж се задава изход. Две жени я заговарят – била твърде млада и би могла да работи като келнерка в Германия. Ще изкарва добри пари за българските условия и така ще помага на семейството си.

От нищо нищо не става. Трябва да предприемеш нещо”, казва си Цана. 18-годишната девойка вярва на казаното от жените. Или може би иска да повярва. Заедно с други жени я качват в микробус и минават границата нелегално с фалшиви документи.

Оказва се, че няма да работи в бар в голям германски град, с което са я подмамили трафикантите на хора. Двама мъже я заключват. Дължала им пари за посредничеството, каквито тя няма. Принуждават я да проституира – най-малко 30 са клиентите й дневно, твърде често и 40. Упоява се с наркотици, за да издържи. Заради семейството. Все пак е в състояние да изпраща пари у дома. За нея това е най-важното.

“Съдбата на Цана е сходна с тази на много жени проститутки”, казва Рошан Х., сътрудничка в помощната организация Solwodi (Solidarity with women in distress). Повечето искат да помагат на семействата си – примерно да купуват лекарства за болния си баща или да финансират обучението на децата си. Историята на Цана се повтаря многократно и при други.

Рошан Х. от организацията Solwodi (Solidarity with women in distress).

“Търговия със свежа плът се върти пред очите ни”, казва Рошан Х., която познава Цана и помага на проститутки по принуда да поемат по нов път.

Срещна ли те, мъртва си

Според Федералната криминална служба през 2015 г. 416 са били жертвите на търговия с хора, предимно румънки, българки, но и германки. Това обаче е статистиката от приключило следствие. Тъмната цифра е далеч по-голяма, твърди Рошан. Повечето жени не дават показания, страхуват се от престъпниците. Искаш ли да се отървеш от проституиране по принуда, рисковете са големи. Тези жени много добре знаят, че ако избягат от сутеньорите, те застрашават не само себе си, а и семействата, децата си, братя и сестри.

И Цана често изпитва страх, предимно от един. Едно име от онова време, което и днес не иска да чуе. Цялото й тяло започва да се тресе.

“Когато следващия път те видя, ще си мъртва”, казал й мъжът.

“Той беше най-ужасният сутеньор сред всички, които съм имала. Биеше ни, изнасилваше ни, чупеше ръце и крака”, споделя Цана.

Веднъж пребил жестоко с табуретка нейна приятелка, малко пари била заработила. За да избяга от следствие, сутеньорът потъл в неизвестност. Това е шансът за Цана да избяга. Продължава обаче да проституира, но вече работи за себе си. Наема стая. Да има покрив над главата е условие да я вземат на работа:

“Как да си намериш добра работа, без да имаш жилище? А как да си намериш жилище, без да имаш работа? Исках да продължа да проституирам дотогава, докато се сдобия и с двете, за да мога да прибера и семейството си.”

Един ден получава картичка от помощната организация Solwodi. Цана получава помощ при търсенето на жилище, започва и курсове по немски. Тъй като е била проститутка, говори само уличен немски, както казва самата тя. Щастието й се усмихва при оглед на жилище. Питат я само дали е в състояние да плаща наема. Малко по-късно си намира и работа на поточна линия във фабрика.

На 27-ия си рожден ден след почти 10 години Цана загърбва проституирането. Но не е лесно да загърбиш досегашния си живот. Миналото винаги те преследва. Понякога среща бивши клиенти на улицата или в супермаркет, където пазарува, намигат й.

“Чувството е отвратително”, казва Цана и прави опит да се оправдае: “Това, което аз правех, не е толкова лошо, колкото това, което те правят. Твърдят, че водят нормален живот, а лъжат жените и децата си, за да отидат при проститутки.”

Цана не може да проумее подобен лъжовен свят. Когато среща приятелка, която малко преди нея се е отказала от проституцията и й разказва колко е била стъписвана от лъжите на клиенти, приятелката само изрекла: “Добре дошла в реалния свят!”

И колеги във фабриката понякога й подвикват псевдонима, който е имала като проститутка.

Не би ли било по-добре да се махне?

“Не винаги можеш да избягаш от проблемите си”, смята Цана. Тук е намерила приятели и работа, а междувременно е довела и семейството си. Сега в Германия са четиримата й братя и сестри, майка й също.

От проститутка до студентка е рядкост

Сега, когато семейството е задоволено, а Цана вече говори немски много добре, иска да вземе матура. Реално ли е? Сътрудничката на Solwodi Рошан Х. отдавна познава Цана:

“Повечето отказали се от проституцията жени стават общи работнички, чистачки или мият чинии в заведения. Но да започнат да следват? Това е рядкост. Въпреки това съм сигурна, че Цана ще успее. Тя е боркиня, преодоляла е много препятствия и преследва целта си.”

Цана е уверена в себе си:

“Ще уча вечер и през почивните дни, след това ще ходя в града на изпити. Така беше и когато взех шофьорска книжка.”

След матура иска да запише университет, за да стане социална работничка и да помага на други жени.

Да помагаш без сам да си се предал – така битката на Цана ще е спечелена.