От 75 убити от отравяне с метилов алкохол в Иркутск, само един е бил бездомник и е водел откровено асоциален начин на живот. Всички останали са имали дом, повечето от тях – семейство, много — работа. Само неколцина могат да бъдат отнесени към обществената категория „лица в трудна житейска ситуация“. Останалите (поне по местните мерки) са живеели в относително благополучие. При това всички до един, както загиналите, така и оцелелите, са имали връзка с иркутския район Ново Ленино. Или са живели, или са работили там. Специалният кореспондент на „Лента.ру“ в Иркутск, Игор Надеждин, се опитва да обясни защо пострадалите са избрали да пият препарат за баня „Боярышник“ вместо водка  – и имали ли са изобщо избор.

Анамнеза

Масовият убиец на жителите на Иркутск се нарича „Концентрирана настойка за баня „Боярышник“. Сред посочените на етиката съставки на тази „полезна за тялото настойка“ са етилов алкохол (не повече от 93 процента), вода, екстракт от глог, лимоново масло, диетил фталат и глицерол.

Пациентите започват да постъпват в иркутските болници в неделната нощ на 18 декември. Веднага след полунощ докарват 56-годишна жена в безсъзнание. Отначало лекарите подозират инсулт — смущава ги характерната неподвижност на мимическите мускули на лицето. Но след това числото на пострадалите стремително се увеличава, много от тях при приемането им още могат да говорят и става ясно, че са жертви на масово отравяне с алкохол. До сутринта е поставена и точната диагноза: отравяне с метанол.

Щом разбират причинителя на отравянето, медиците започват да провеждат на всички пострадали хемодиализа.

„Поставихме ги на изкуствен бъбрек. Това ни позволи да съкратим максимално усложненията“, разказва Алексей Третяков, лекар във ведомствена болница към голямо предприятие.

И все пак, независимо от старанието на лекарите, в болниците (по данни от 24 декември сутринта) умират  44 човека. По домовете си по това време са издъхнали  31 души.

Лабораторните изследвания на телата на всичките 75 загинали потвърждават категорично: до един са починали от отравяне с метанол и всички са го пили. Остатъците от течността в един от откритите флакони с  „Боярышник“ потвърждава данните от експертизата — течността, въпреки че на етикета е упоменат етилов спирт, съдържа отровния метилов.

Последната съдебномедицинска експертиза – от 28 декември – внесе леки промени в заключенията. Междувременно жертвите стигнаха 77.  При 74 от тях смъртта е настъпила от отравяне с метилов спирт, а при останалите – от приемане на значителна доза етилов спирт.

Сутринта на 19 декември из Иркутск тръгват полицаи. Участъкови, патрулни, инспектори от детски педагогически стаи… Сътрудниците на полицията обикалят домовете на всички потенциални потребители на спиртни напитки и навсякъде предупреждават:

„Ако си го купил, не го пий, веднага го излей. Вътре е налята отрова, хората мрат — пазете се!“

Смята се, че този обход е спасил много хора: тези, които още не са пили – и онези, които веднага потърсили лекар.

„Евтино и вкусно“

В Омск „Боярышник“ също е много търсен. И в Ярославл, и в Челябинск, и даже в близкото Подмосковие.

Ново Ленино е един от деветте района в Ленинския административен окръг на Иркутск. Тук се намира авиационен завод (произвеждащ Су-30). По мнение на жителите на града, Ново Ленино е един от най-неспокойните му райони, а някои го наричат направо бандитски.

„Тази микстура се появи преди 3 години — разказва съвсем посивелият Иван Петрович, коренен жител на Ново Ленино. — И това стана точно при първото значително поскъпване на водката. Едно флаконче струваше 30 рубли, тоест литърът – смятай чист спирт – излизаше 120 рубли!  И от него ставаше нормална напитка, по-добра от оная водка, дето се продава за по 300 рубли половинката. Повярвайте ми, аз всякаква съм пробвал.“

С Иван Петрович се срещнахме на улица „Роза Люксембург“, главната улица в Ново Ленино. Той е на 54 г., пенсионер по инвалидност, работил е цял живот по строежи, живее с жена си, дъщерята, която е медицинска сестра, и внучка. Понякога поработва по малко, но главно се грижи за внучката, защото и двете жени ходят на работа, на жена му й остават пет години до пенсия.

„Всъщност това си е чист спирт, и то съвсем не лош — разказва пенсионерът. — И понякога си купувам от него. Защото е евтин и вкусен. А е евтин, защото се продава като козметично средство и не е обложен с акциз. Така и за нас е изгодно, и за производителите.“

Въпросът за предупредителния надпис на етикета „Само за външна употреба“ не изненадва Иван Петрович.

„Това не е написано за нас, потребителите. Написано е заради чиновниците. Без този надпис ще има акциз, данъци и всякакви други ограничения, вдигащи цената. А да се подправя „Боярышник“ при сегашната му цена е неизгодно. Това е фактически себестойността му: бутилчица, етикетче и спирт. Печалба от менте на този препарат би била нищожна. За това хората му вярваха. И го пиеха.“

На въпрос нима три години целият район е пил препарат за баня, Иван Петрович се смее:

„А защо само районът? Цялата страна – и в  Москва, и в Санкт-Петербург – откъдето е фирмата производител. А ние с вас сме в Иркутск. Имам племенник – живее в Омск – там тази течност също е доста популярна.“

Кратка проверка в интернет потвърждава думите на Иван Петрович — в Омск „Боярышник“ също е много търсен. И в Ярославл, и в Челябинск, и даже в близкото Подмосковие хората по форумите се разтревожиха: само иркутският „Боярышник“ ли е опасен, или всичкият? Само иркутският, беше най-честият отговор…

Относно плановете за най-близкото бъдеще, нашият събеседник въздиша тежко.

„Все нещо ще измислим… Ама Люба – вярно още преди празниците, взе едно кашонче. И сега не знаем какво да го правим  – да го излеем ни е жал, и да го изпием ни е страх… Е, нищо. Тук едни момчета са открили нов козметичен препарат, портокалов. Днес ще го пробваме. Казват, бил същият – не по-лош от „Боярышник“.

Тънкостите на алкохолния пазар

Главният токсиколог на Иркутска област разказва за тънкостите на алкохолния пазар – ако към спирта се добави лимонена киселина, концентрат от глог, глицерин и още няколко дреболии, ще получим (по избор) или алкохолна напитка с достойно качество, или козметично средство. И разликата може да бъде само в етикета: ако пише „Алкохол“, трябва да плащаме данъци и акцизи, да вадим лицензи и сертификати.

Но ако на етикета пише „вътрешната употреба може да бъде опасна“, значи държим козметично средство, за което не ни трябват нито акцизи, нито сертификати, ни лицензи. Но главно – 30 рубли за флакон не само покрива себестойността, но носи и печалба. При това, съдейки по всичко – добра. Търсенето е било стабилно, което не е чудно: последните три години потребителите не са имали оплаквания от „Боярышник“, смъртни случаи не са регистрирани.

И още нещо: там, където в интернет имаше обяви за продажба на козметичната настойка „Боярышник“, сега се предлага лосион „Беленькая“. Състав: алкохол (етилов спирт) не повече от 40 процента, лимонена киселина, глицерин. Вътрешната употреба може да бъде опасна.

Пътуващ търговец

 

В сряда, 21 декември, бяха  задържани „12 души, участвали в разпространението на козметични продукти“, но това се оказаха търговците, а не производителите. По-късно бе съобщено за „ликвидацията на два цеха за производство на „Боярышник“, но бързо стана ясно, че това са били складове за съхранение на готова продукция.

Чак в петък, 23 декември, в един от районите на Иркутск следователите успяха да открият смъртоносната стока: 10 тона метанол и 6 тона продукция, изготвена с отровния спирт.

„Задържан е мъж, пристигнал от съседна страна, който според версията на следствието,  е организирал това производство — обявиха от регионалното  управление на полицията. — Както и трима работници, един от които изглежда е объркал етиловия спирт с метилов.“

В Следствения комитет на Русия (СКР) твърдят, че са затворили всички канали, по които „Боярышник“ е стигал до потребителя. Но остава главният въпрос: колко отрова още стои по квартирите на граждани, запасили се предварително с „напитката“?

Цяла седмица следователите проверяват дейността на чиновници. В териториалното управление на Роспотребнадзор (службата за санитарно-епидемиологичен контрол и надзор), в администрацията на Иркутска област и кметството на Иркутск бяха проведени обиски. В петък Следственият комитет обяви, че е заведено наказателно дело за престъпна небрежност срещу Михаил Лужнов, заместник ръководител на областното управление на Роспотребнадзор.

„От май тази година в управлението са постъпвали данни за незаконната реализация на този спиртосъдържащ продукт— съобщават от СКР. — Но Лужнов, както смята следствието, не е предприел необходимите мерки за проверка на указаните факти.“

Неназован източник на „Лента.ру“ е разказал, че текат проверки и в полицията, особено в подразделенията на икономическата полиция и звената за борба с корупцията. Не е изключено скоро да се освободят ръководни кресла.

„Стига ни за да живеем, а за водка – не“

В токсикологията лежи 43-годишният  Андрей, шлосер, с три деца и двама осиротели внуци. Скоро е излязъл от реанимацията.

„Как стана… Видяхме се с приятели, пихме по бира, после коктейлчета… Видя ни се малко и накрая отидохме за „Боярышник“. Рядка гадост, разбира се, но за друго парите не ни стигаха. На следващия ден ми стана лошо — гадене, виене на свят, не виждам, краката не ме слушат. Една съседка ме видя в това състояние и повика линейка. Събудих се на системи… Благодаря на лекарите, върнаха ме от онзи свят. Сега само ме е страх да не ме изгонят от работа.“

В коридора е 29-годишният Александър. Вчера е бил на косъм от смъртта — а днес е преместен от реанимацията в отделението. Историята му е почти същата: припило му се, но нямал пари за скъп алкохол. И тръгнал по познатата пътечка…

„Да, не го пия за първа година, и винаги всичко е било наред — обяснява Александър. Той няма постоянна работа, но и не остава без работа: наемат го като товаро-разтоварач и портиер. – Жилище си имам, за да живея парите ми стигат – а за акцизна водка – вече не.“

Александър е доведен от "Бърза помощ" заедно със събутилника си. Двамата си купили пет шишенца „Боярышник“. Александър се почувствал зле и спрял след първата, приятелят му изпил всичко останало… Него не успели да го спасят.

В реанимацията е пълно с мъже и жени, отровени с метанол. Обикновени хора: млади и по-възрастни, високи и ниски, красиви и не много. Всички са тежки случаи, някои с частична загуба на зрението, един е напълно ослепял.

В ъгъла на системи и на апарат за изкуствено дишане лежи мъж на 55 години, със здрави мазолести ръце, обветрено лице и яки бицепси. Такива се занимават с физически труд на открито. Не е красавец, но прави впечатление. Лежи със затворени очи, но е ясно, че не спи.

„Ето той ослепя — сочи към него доктор Третяков. — Напълно…“

"Площад Славейков"