Тези, които помнят т.нар. "реален социализъм", се сещат за вица за милиционерите, необходими да завинтят електрическа крушка. Те са десет.

Един стои върху маса и държи крушката. Четирима въртят масата по посока на завинтването. Други четирима обикалят около тях в обратна посока, за да не им се завие свят. Един пази на вратата да не дойде токът.

Колко работници трябват, за да обършат праха от осветителните тела в метрото? Брюксел ми предложи нагледен отговор (вижте видеото).

Прахосмукачката е с тричленен екипаж - командир (тоя отзад с мустака), смукач (младежът с маркуча) и бърсач (мъжът с очилата и парцала).

Всеки от тях взема минимум 1500 евро на месец. Един работен ден на тези "три веселы друга" струва на данъкоплатеца най-малко 225 евро, показва сметката. 

Като сравниш производителността им с разходите, веднага разбираш защо бюджетът три години беше с наднормен дефицит и защо публичният дълг е 105,8 процента от БВП.

Белгийците масово се стичат да пазаруват в съседна Германия. Това, което там струва центове, у дома те купуват с евро заради ненужно раздутата си държава и високите данъци. 

Парите за изкуствена заетост,  които са си чисти социални разходи, идват от преразпределение чрез налозите. Облагането е прогресивно, каквото иска БСП в България.

Социалните разходи в Европейския съюз са средно 28 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), но варират силно между отделните страни.

Те са 34,3 процента от БВП във Франция, 33,5 на сто от БВП в Дания, 30,3 на сто от БВП в Белгия, но 14,5 на сто от БВП в Латвия, 14,8 на сто от БВП в Румъния и 18,5 на сто от БВП в България и в Словакия според последната справка от Евростат.

Европа има 7 на сто от световното население, 25 на сто от световния брутен вътрешен продукт и близо 50 на сто от световните социални разходи.

Няма как да продължи така дълго. 

Социализмът е изкуството да живееш с чужди пари. Той свършва там, където свършват те, казваше Маргарет Тачър.

Весели празници!