Скъпи НАТО и европейски министри на отбраната,

Знам, че сте притеснени. Притеснени сте, че Съединените щати ще имат главнокомандващ, който нарече военния съюз НАТО „отживял“. Изплашени сте от предизборното обещание на Доналд Тръмп да защитава съюзниците от НАТО, само ако изпълняват своите „задължения“. С други думи, ако не харчиш по 2% от БВП за отбрана, следващият президент на Америка може да не изпълни задължението си по Член 5 да те защити. Освен това сте разтревожени какво точно ще означава на практика слоганът на Тръмп „Америка преди всичко“. Не се паникьосвайте. Вместо това, използвайте следващите седмици, за да сглобите план – и по отделно, и заедно. Този план трябва да има три основни цели: да подреди фактите, да подреди къщата ви, да подготви срещата на НАТО в Брюксел през 2017 година.

Първо, върнете се към основното. Тръмп и екипът му изглежда не разбират защо създадохме НАТО, на първо място, какво е направил съюзът, за да се реформира и да се адаптира към бързо променящата се среда на сигурност, както и какво прави, за да се подготви за бъдещето.

Не правете грешката да започнете с това, което прави НАТО в Балтийските страни, колкото и важно да е то. Започнете от началато. Очертайте си, за вас и за другите – и то не само във Вашингтон, но и във вашата страна – защо държави като Русия и Китай си мечтаят да имаха подобен Алианс като НАТО в миналото и да имат такъв днес.

Не забравяйте какво е постигнал НАТО в съседните страни и далеч от своите граници след падането на Берлинската стена: годините, когато се сражаваше на Балканите, няколкото вълни на разширяване, позоваването на Член 5-и на 11 септември 2001 година, водената от НАТО коалиция в Афганистан, акцията срещу пиратите около бреговете на Сомалия, обучителната мисия в Ирак, работата по кибер и енергийната сигурност. Но не замазвайте провалите. Започнете честен разговор, например, за това, което се случи след конфликта в Либия и как можехме да се справим по-добре. Говорете за бездната между нивото на способностите на различните държави от Алианса и за плановете за преодоляване на тази бездна. Признайте, че Алиансът не е съвършен, но не пропускайте да обясните защо той все още е крайно необходим.

Не спирайте дотук. Трябва също да изясните важните промени, които бяха извършени в разходите за отбрана, откакто Русия анексира Крим през 2014 година. Припомняйте на привържениците на Тръмп, на бъдещите членове на екипа му, на медиите и на конгреса на САЩ колкото се може по-често, че две-трети от страните от Алианса спряха кървенето, че разходите за отбрана се повишават, въпреки че доста страни все още се под препоръката за 2% от БВП.

Тези от вас, които смятат скоро да достигнат тези 2%, дайте точната дата, когато планирате да постигнете целта. Но не забравяйте, че тези 2% са цел (макар и добра), а не са задължение, както казва Тръмп.

Тези от вас, които са приели на територията си американски войници, също трябва да свършите своята работа, за да разберат онези отвъд голямата вода, защо това е възможно. Започнете да говорите в детайли за термина „помощ като приемаща държава“. Припомнете на хората какво прави страната ви, за да гарантира, че американските войници са в безопасност и получават подкрепа. Помолете пенсионирани американски военни командири да коментират колко е важно да бъдат разполагани войски в Европа, както и колко са важни световните алианси. Помолете американските военни да споделят какво означава за тях лично да бъдат разположени в други държави – и по време на операции, и във всекидневието им.

След като сте скицирали фактите, погледнете подробно и критично на собствения си военен бюджет.

Харчите ли вече по 2%? Помогнете на съседите си да стигнат също там. Планирате скоро да достигнете 2%? Страхотно. Продължавайте така и продължавайте да притискате финансовия си министър и парламента, за да изпълнят ангажиментите си.

Не планирате да достигнете 2%? Тогава имате работа. Вероятно сте могли да си позволите да пренебрегнете думите на американския военен министър Гейтс през 2011 година, когато той предупреди за „неясно, ако не и мрачно бъдеще“ за НАТО. Вероятно сте могли да пренебрегнете и по-завоалирани послания от военните министри Панета, Хейгъл и Картър. Тези дни обаче свършиха.

Ако се интересувате от бъдещето на Алианса и искате САЩ да останат активен, конструктивен и отдаден член, ще трябва да се размърдате. Ако вътрешната ви политика или пък бюджетна парализа правят това невъзможно, трябва поне това, което вече харчите, да го харчите по-разумно. Попитайте норвежците за това. Те харчат под 2% от своя БВП за отбрана, но приносът им към Алианса е значим и редовен.

Накрая, започнете още сега подготовката за следващата Среща на върха на НАТО през 2017 година. Помислете как да я превърнете във всичко друго, но не и в поредната среща. Зарежете безкрайните цикли от опорни точки. Започнете открит разговор и на срещата, и на срещите на министрите преди това. Не мислете само за основното послание на Алианса, а се ангажирайте с практическите аспекти на неговите способности: фокусирайте се върху готовността, върху противодействието на способностите за предотвратяване на достъпа и проникване във въздушното пространство, върху командната структура и бързото разгръщане.

Станете креативни и действайте така, все едно бъдещето на НАТО зависи от това. Защото, колкото и да не искам да го призная, НАТО наистина зависи от това.

Джулиан Смит от Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон. Тя е била в екипа на вицепрезидента Джо Байдън, работила е в Пентагона от 2009 до 2012 година. Текстът е публикуван в Politico. Преводът е на Клуб Z.