Отказът на сириеца Лукман Абулразак да служи редовете на правителствените сили и да убива го накарал да избяга в България.
Това съобщиха специално за Клуб Z от Шампионската фондация "Глоубъл вилидж", наемаща къщи за сирийски бежанци у нас. Тя е основана от легендарния американски боксьор Мохамед Али и канадския милиардер филантроп Янк Бари.
На 6 юни 2014 г. фондацията докара 14 сирийски бежанци от центъра в Харманли в специално наета за тях къща в Банкя. За здравето им се грижи добре познатия ни доктор Здравко Георгиев, прекарал пет години в либийски затвор по фалшиви обвинения за умишлено заразяване с вируса на СПИН на близо 400 деца. Преди месец Клуб Z първи публикува репортаж за дейността му в Банкя. Редовно в България заради бежанците идва и самият Янк Бари.
Лукман Абулразак имал две възможности. Първата била да започне служба в армията и да убива или бъде убит. Другият вариант бил да избяга от своя дом и всичко в Сирия, което е харесвал и обичал.
"Не съм убиец и никога няма да бъда. Не искам да служа в армията. Не искам да убивам други сирийци. Искам мир, но понеже той не е възможен, трябваше да стана бежанец", казва Лукман, който засега остава в лагера в Харманли. Той отказва да бъде сниман.
Всеки от новопристигналите в Банкя бежанци си има уникална съдба, изтъкват от "Глоубъл вилидж".
Б. Хасан, съпругата му Д. Мохамед и трите им малки деца пък избягали от бунтовниците от Свободната сирийска армия. Хасан бил държавен чиновник. Въпреки това той не харесвал Башар Асад. Но не изпитва добри чувства и към Свободната сирийска армия. И няма как да е иначе, след като бунтовниците искали да го убият заедно с цялото му семейство.
Хасан научил от свой приятел, че въоръжени метежници го търсят и питат къде живее. Човекът по най-бързия начин се скрил в мазето на своя приятел. С него били жена му и децата, които са на възраст 3,7 и 8 години.
Запитан от спасителите си как е оцелял без храна и вода, Хасан отговаря: "Нямахме избор. Знаехме, че ако излезем, ще ни убият всички. И щяха първо да убият децата ми, след това да изнасилят жена ми и да ме накарат да гледам всичко това за наказание, че съм работил във финансовите служби на сирийското правителство. После и мене щяха да убият."
Заради преживяното Б. Хасан отслабнал с 20 килограма, разказват от "Глоубъл вилидж". Домът му в Сирия е разрушен и той се страхува от бъдещето. Но е благодарен на България за това, което прави не само за него, но и за останалите бежанци. Съпругата му не спира да сипе благодарности към фондацията на Янк Бари и Мохамед Али.
Щастлива двойка в нещастна ситуация. Така накратко може да бъде описано положението на Мохамед Хасан и жена му Зозан.
От една страна, ги очаква най-щастливото събитие в живота - появата не на едно, а на цели две деца. Зозан е бременна с близнаци.
Мохамед обаче е притеснен. "Нямам нито работа, нито къща, нито пари, нито бъдеще. А имам бременна жена. Много я обичам и никога не съм искал тя да попадне в такава ситуация. Чувствам се безсилен и това ме вбесява", оплаква се той пред емисарите на "Глоубъл вилидж".
"Дори най-лошото да свърши, нещата няма да се променят. Цялата ни страна е разрушенаи не ни остана нищо. Какво бъдеще очаква нашите деца?", допълва бременната с близнаци Зозан.
Какво да каже обаче Джасем Мохамед, който изобщо не знае къде са сега жена му и трите му деца?
Преди време той не тръгнал с тях към Турция, тъй като нямал пари. Дал им всичко, само и само да стигнат до границата и да я пресекат нелегално. След това, без пукната стотинка в джоба, Джасем успял да стигне през Турция чак до България.
Единственото, което го крепи, е надеждата, че жена му и децата са живи и здрави и че ще ги намери. Той предполага, че те са или в Турция, или в България.
Този път Шампионската фондация "Глоубъл вилидж" се зае да помага и на 6-членно семейство от Иран.
Фамилията на Омид Салехи била постоянно тормозена в ислямската република. Грехът на тези хора е, че са християни.
В Иран това е достатъчна причина човек да бъде пребит, арестуван, хвърлен в затвора без медицинско обслужване. И то, ако има късмет.
"Един християнин може спокойно да бъде пребит до смърт публично в Иран. През цялото време бяхме принудени да крием каква религия изповядваме", разказва Омид.
Семейство Салехи обаче и за миг не помислило да смени религията си.
"Ако искрено вярваш в Господ, не трябва да го правиш. И не само заради Господ, а заради всички християни в Иран, които са хвърлени в затвора, които са полудели заради непоносимите условия зад решетките", изтъква персиецът.
Доброто му настроение обаче не го напуска, макар в бежанския лагер в Харманли никой да не говори неговия език фарси.
"Защото знам, че Господ ви изпрати и защото бъдещето ще бъде по-светло", обяснява Омид Салехи пред хората от "Глоубъл вилидж".
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни