Делът на обществените поръчки не е много голям в българската икономика - 5000 възложители възлагат на около 22 000 изпълнители бизнес за около 7 млрд. лв. Въпреки това обаче има нещо прелюбопитно: на национално ниво концентрацията на печелившите поръчки в даден бранш, които отиват "у един човек", е нараснала от 15 % до 26,9 % за 8 години - от 2007 до 2015 г.

Това стана ясно днес на конференция за престъпленията и злоупотребите с обществени поръчки, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), с участието на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев.

Специално място във финалния доклад, озаглавен "Завладяване на държавата. Противодействие на административната и политическата корупция", намира като пряко свързан медийният модел на "политическа инвестиция", касаещ кръга около депутата Делян Пеевски.

"Вероятно най-значимото събитие на българския вестникарски пазар – появата на „Нова българска медийна група“ (НБМГ) – демонстрира един нов бизнес модел. Според различни медийни анализи така наречената политическа инвестиция в медии може да се види почти веднага след края на „съвестния“ медиен модел в началото на 90-те години - пишат от ЦИД.

„Политическата инвестиция“ в медии предполага първоначално финансиране на дадена медия от определена бизнес група. Финансираната медия трябва да предостави положително отразяване или пряка пропаганда в полза на определена политическа формация. В замяна политическата формация осигурява различни политически услуги (обществени поръчки, благоприятни за инвеститора закони и нормативни актове, намеса/прекратяване на криминални разследвания и т.н.). Ако по някаква причина политическата формация не предостави очакваните услуги, медийната подкрепа се оттегля и се заменя със силно негативно отразяване.

За разлика от предишните модели НБМГ продължава да поглъща други медии и след първоначалната инвестиция, като се насочва и към регионалния пазар. Заплахата от монополизация на целия медиен пазар става още по-голяма, след като групата придобива 70-80% от разпространителската мрежа в страната.

Създателите на медийната група „Пеевски–Кръстева–КТБ“ очевидно още почти от самото начало осъзнават, че за да се реализира достатъчно влияние, само вестниците и сайтовете не са достатъчни. Необходима е и национална телевизия (с повече от един канал). По тази причина са придобити ТВ7 и ББТ (New 7). Развитието и финансирането на телевизии обаче изисква огромни финансови ресурси дори на малък пазар като българския. Подобно финансиране няма как да се осъществи единствено през рекламните бюджети на „вътрешни фирми“ от КТБ. В резултат моделът „Пеевски–Кръстева–КТБ“ използва инструмента на заеми от КТБ към същите тези „вътрешни фирми“, които пък ги предоставят на ТВ7 и ББТ.

Първоначално загубите на двете телевизии са приемливи, но след 2010 г. нарастват главоломно, което налага нуждата от нови заеми. Ако към годишния бюджет на двата телевизионни канала (ТV7 и TVNews) се добавят и бюджетите на печатните медии и интернет страници на НБМГ, може да се твърди, че през съдбоносната 2013 г.„политическите инвестиции“ в медии са вероятно над 150 млн. лв."

"За сметка на това утвърдените национални вестници (чиито основни читатели вече са в интернет) продължават да не могат да се самоиздържат чрез пазара", отбелязват от Центъра, като напомнят, че благодарение на това през 2014 г. едва 17% от населението има доверие в медиите, а през 2015 г. свободата на словото в България достига най-ниския си рейтинг – 113-о място в света.

В присъствието на анализатори, икономисти, институции като АДФИ и БОРКОР, плюс представители на съда, ДАНС и други, участниците се съгласиха, че най-масовите засега последствия от злоупотребите с обществени поръчки са административни наказания и те не вършат работа. А присъди няма.

Томислав Дончев изрази мнение, че има възложители "рецидивисти", които многократно биват хващани в нарушения.

"Има общини, които в рамките на една година биват хващани 4 пъти в нарушение при различни обществени поръчки. И глобите не ги плашат", стана ясно от думите на Дончев.

Той изрази становище на такива да бъде отнемано завинаги правото да са възложител на поръчки за каквото и да е. Това, според Дончев трябва да става в единен държавн център (не че в момента няма Агенция за обществените поръчки, б.р.). Иначе вицепремиерът похвали новия Закон за обществените пръчки, който бил сред най-модерните в Европа.

"Напротив - веднъж платили си глобата, те дори се окуражават - допълни пред Клуб Z директорът на ЦИД Руслан Стефанов. - И търсят да си "избият" парите."

При европейските проекти прозрачността е около 4 пъти по-голяма отколкото при тези, свързани с републиканския бюджет. И съответно там се наблюдават много повече играчи, кандидатствали и успешно достигнали до финала на най-разнообразни търгове, стана ясно още. Т.е. - отпада моментът на "вътрешна цензура", когато кандидати изобщо няма, защото знаят какъв ще е развоят на даден търг, каза Стефанов.

Той допълни, че дори големи държави концентрират капацитета си на разследване около 10-15 големи казуса, а у нас това не се върши.

"Има хиляди малки поръчки само около двата евъргрийна "Белене" и "Южен поток" – включително с чуждестранно участие, което прави още по-трудно проследяването на парите - каза Стефанов. - Ако се замисли човек, само около един проект като "Белене", който дори още не е осъществен, обществените поръчки, които досега са направени, са достатъчно на брой да заемат целия капацитет на разследващите органи на държавата за година-две."

Шефът на ЦИД отчете в доклада си напълно неработещата превенция, когато почти винаги единственият резултат е административна, а не наказателна отговорност. А единствените наказателни дела, които влизат в съд, са на доста ниско ниво - най-често кметове, и то дори не кметове на областни или големи градове, а на малки населени места. Другите съдени са шефове на агенции.

По повод общините специалистите от ЦИД отчитат, че най-често явление е всичко, което "излиза" като възлагане на дейности, да отива при една и съща фирма или свързани с нея - от храната на детските градини, до ремонт и поддръжка на улици.

Особено интересна е ситуацията в строителството, каза експертът Стефан Карабоев. При колосалното нарастване на оборотите през 2013 г. (когато привършваше единият програмен период за евросредства, б.р.) парите, които се "изсипват" в бранша като резултат от поръчки, вече са 2,047 млрд. евро, като само 3 години по-рано - през 2010 са били 728 млн. евро.

Впечатление прави не броят на тръжните процедури в строителния сектор, а техният финансов размер, който през 2013 г. нарасна сериозно и достигна над 50 % от общия дял на сектора на обществените поръчки, пишат специалистите от ЦИД.

Казано на прост език - при малък брой търгове половината от всички пари, дадени чрез обществени поръчки в държавата (общо за всичко!), отиват у група стороителни компании. Стойността на договорите на 40-те най-големи бенефициента в строителството отговаря на 62 % от всички пари, раздадени в сектора.

Четири фирми държат 23 % от всички поръчки в базата данни TED, пишат анализаторите.

Делът на 40-те най-големи строителни компании от общия пазар на обществени поръчки през 2013-а вече е удвоен в сравнение с предкризисната 2008 г. А пък седемте най-големи бенефициента в сектор "Строителство" са получили повече от 2/3 от строителните договори за обществени поръчки, възложени на дружествата в топ 40.

Вижте кои са тези седем:

Всичко това, разбира се, поставя публичната администрация под огромен корупционен натиск, защото за голяма част от компаниите в сектора спечелването на поръчка става въпрос на живот и смърт.