В кои медии ще имат право на агитация партиите, коалициите и инициативните комитети, участващи в президентския вот или кампанията за националния референдум на 6 ноември, ако нямат държавна субдисия и ползват т. нар. медийни пакети от държавния бюджет? И има ли опит за "дискриминация"?

Въпросът се налага, след като в събота Централната избирателна комисия (ЦИК) по предложение на предложение на председателката Ивилина Алексиева взе решение участниците в изборната кампания и агитацията за националното допитване да имат право на държавната помощ само ако се рекламират в... телевизии и радиа с национален обхват.

Самите решения на ЦИК още не са публични, защото първо трябва да бъдат съгласувани с Министерството на финансите, стана ясно по време на дискусията. Въпреки че от онлайн излъчванията на заседанията на ЦИК, предвидени в закона, често трудно се разбира нещо от дебатите преди гласуването. Просто микрофоните се изключват и зрителят наблюдава картинка без звук.

По предложение, направено в залата, в последния момент към националните електронни медии бяха присъединени и печатните медии с национален тираж. Съответно - политическите формации и комитетите няма да имат право да агитират в местните радиа, телевизии, вестници и в целия интернет медиен сектор.

За присъединяването на национални печатни издания към "позволените" за агитация на държавна сметка медии гласуваха 11 от 14 присъстващи членове на ЦИК. Цялото решение за кампанията за президентския вот получи 10 гласа "за" от 14 общо.

Какво казва законът?

Т. нар. медийни пакети се появиха в Изборния кодекс с идеята формации, участващи в избори, които не получават държавна субсидия по Закона за политическите партии (тоест всички партии, взели под 1% на последните парламентарни избори и инициативните комитети), да бъдат донякъде равнопоставени на "богатите" парламентарни формации по време на кампания. Ето точните текстове от кодекса:

Средства за медийни пакети

Чл. 178. (1) Държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България и във всички изборни райони при избори за народни представитeли и които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии.

(2) Държавата предоставя средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв. на инициативните комитети, които са регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката, и в размер на 5000 лв. на инициативните комитети, които са регистрирали кандидати при избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за народни представитeли.

(3) Средствата за медийните пакети по ал. 1 и 2 са за сметка на държавния бюджет и се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги.

(4) Централната избирателна комисия заплаща различните платени форми на отразяване на предизборната кампания до изчерпване на средствата на партията, коалицията или инициативния комитет по ал. 1 или 2.

(5) Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от Централната избирателна комисия съгласувано с министъра на финансите.

Законовите правила при кампания за референдум са общо взето същите.

Ето какво пише в кодекса и по отношение на правомощията на ЦИК спрямо медийната агитация по принцип:

Чл. 26. (1) Централната избирателна комисия:

23. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват;

Законът обяснява ясно и какво точно е "медийни услуги" в Допълнителните разпоредби:

19. "Медийна услуга" е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:

а) печатните медии (вестници, списания и други периодични издания);

б) медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:

аа) електронни медии (лицензирани или регистрирани доставчици за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги);

бб) онлайн новинарски услуги (електронни издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания).

Защо ЦИК решава, че едни медийни услуги са повече медийни услуги, когато става дума за "държавните" медийни пакети за тези избори? Тъй като официалните документи и мотиви не са публични в сайта на институцията, мотивите на Алексиева се чуха преди самото решение пред "Дарик". Според нея медиите трябва да бъдат равнопоставени, но на база на поучвания (непосочени) откъде гражданите се информират, тя прави предложението за ограничение до национални електронни медии. Така щели да се пресекат и евентуални опити парите от медийните пакети да отиват, например, в издания, свързани с някой инициативен комитет, въпреки че Алексиева сама признава, че за това е помислено в закона с изискване към тарифите на медиите и срока, в който те са предоставени. И въпреки че самите комитети не получават пари - те се предоставят директно на съответната медия след проверка на договора за агитация между нея и съответната партия, коалиция или комитет. 

Нито от интервюто, нито от дебатите в комисията става ясно защо например регионалните вестници не са подходящи за агитация с държавните пакети, как се определя обхватът на онлайн изданията и дали интернет страниците на т.нар. национални медии, според ЦИК, влизат в забраната.

По закон ЦИК наистина има право да определи реда за предоставяне и разходване на средствата от медийните пакети, както става ясно по-горе. Но никъде на пише изрично, че може да бъде определян и видът медии. 

От заседанието на изборния регулатор се разбира още, че е поискана справка от СЕМ само за телевизиите с национален обхват, но не и за радиата. Не е ясно и как се определя обхватът на онлайн изданията.

Първата юридическа реакция на все още необявеното решение вече е факт. Тя е от Българската асоциация на регионалните медии, които заявиха, че ще пратят решенията на ЦИК във Върховния административен съд. Според председателя на управителния съвет на асоциацията Иван Бунков ЦИК поставя регионалните вестници в категорията "втора ръка":

Смятаме, че нашите читатели са много повече от тези на централните печатни издания.

Асоциацията на регионалните медии обединява големите вестници извън столицата. Всеки от тях има сайт, който се ползва от хиляди читатели у нас и в чужбина: Смея да твърдя, че регионални медии вече няма благодарение на сайтовете, защото чрез тях те стават централни.

За опитите за "прибиране на едни пари" от медийните пакети чрез свързани лица и медии, участващи в агитация и вратичките в закона  Клуб Z писа още през 2015 г. по време на кампанията за референдум. Ето и част от статиите:

 
Сега въпросът е как недъзите от 2015 г. в практиката с медийните пакети да се отстранят, но не за сметка на медиите, а на тези, които злоупотребяват. Другият въпрос по време на кампанията ще е дали, ако новата регулация на ЦИК "оцелее" в съда, няма да се прояви някой друг недъг - например насочване на медийни пакети към определени радиа и телевизии (и вестници, които все пак бяха добавени в последния момент) с национален обхват. Оттоворите предстоят.