Четирите затворени реактора на атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй ще излизат все по-скъпо на българина. Европейската помощ за извеждането им от експлоатация да намалява, а националното съфинансиране за същата цел да се увеличи, препоръчва доклад, който Европейската сметна палата публикува днес.

"Да се търсят увеличения на националното съфинансиране през финансовия период 2014-2020 година; специалните финансиращи програми в Литва, България и Словакия трябва да бъдат прекъснати след 2020 година",пише в доклада. "Ако в една или повече от тези страни бъде установена ясна необходимост за използване на европейски фондове след 2020 година, всяко бъдещо европейско финансиране, предложена от Комисията и прието от законодателя, трябва са съдържа правилните стимули за следване на извеждането от експлоатиция, включително то да бъде ограничено във времето и да се основава на съответни нива на съфинансиране от държавите-членки".

Той посочва, че споменатите страни, "трябва да признаят собствената си роля, за да се осигури спазването на принципа "замърсителят плаща" и да се готови да използват национални средства, за да покрият разходите по извеждането от експлоатация, както в сегашния финансов период така и след това".

Студеният душ идва в момент, в който България трябва да плати на Русия 800 милиона лева за още два неизползвани ядрени реактора за недостроената АЕЦ Белене.

Не е ясно дали и в каква степен Комисията ще последва цитираните препоръки. Дори те да залегнат в нейните предложения, приемането им зависи от държавите-членки и от Европейския парламент. За промени във финансирането на програмите за трите централи, които освен АЕЦ Козлодуй включват АЕЦ Бохунице в Словакия и АЕЦ Игналина в Литва, има възможност при ревизията на европейския бюджет, която започва тази година и при приемането на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (за след 2020 година), чието обсъждане и договаряне трябва да започне след две години. 

Докладът откроява три главни опасения на Европейската сметна палата, каза неговият ръководител Фил Уин-Оуен: закъснения в изпълнението на проектите, свързани с окончателното извеждане от есплоатация на спрените реактори; очакван финансов недостиг за покриване на разходите по него; недостатъчен напредък към изграждане на постоянни хранилища за ядрени отпадъци и отработено ядрено гориво в трите страни.

Палатата не е препоръчвала на Комисията какво съотношението на европейско финансиране и национално съфинансиране да препоръча на държавите-членки за в бъдеще. Той каза и че не е предмет на доклада как то би се отразило върху цените на електроенергията в засегнатите страни. Но посочи, че във всички случаи тежестта ще падне върху техните данъкоплатци - или чрез допълнителни разходи от държавните им бюджети, или чрез налог върху цената на тока. За изграждането на постоянните хранилища трябва да се действа отсега, каза той.

"Международните договори са са ясни, тези въпроси трябва да бъдат адресирани сега", каза Уин-Оуен. "Принципът, че замърсителят плаща означава, че операторите в крайна сметка трябва да поемат разходите".  

Кунева: Да построиш хранилище е част от цената на ядрената енергетика

"Освобождаването на отработеното гориво, независимо за какво става дума - за нови реактори или за стари реактори - наистина е част от цената да имаш ядрена енергетика", каза вицепремиерът Меглена Кунева, която беше в Брюксел за съвет с колегите си отговарящи по европейските въпроси. 

Тя отклони въпроса за по-конкретен коментар, тъй като енергетиката и европейското финансиране са в портфейла на колегата ѝ Томислав Дончев.

"За мене най-важното винаги е било безопасността", каза Кунева. "Безопасността има съвсем еднозначно измерение - дали ако се случи нещо като в Чернобил или Фукушима, ние сме 100 процента защитени. Ние сме много по-трезви отколкото след Фукушима да водим този разговор. Ние сме най-заинтересовани, когато става дума за безопасността, да имаме 100 процента гаранция,  че тя съществува".

България продължава да бъде държава с ядрена енергетика и трябва да каже как ще се грижи за своята сигурност, добави Кунева.

"Няма начин да не се включва в цената на ядрената енергетика това, че трябва да имаш отработено гориво, което някъде трябва да депонираш", каза тя. "Аз лично смятам, че България трябва да се бори за допълнителни средства от европейския бюджет...когато говорим за структурни фондове, за кохезионна политика, да се отчита това, през което минава страната, правейки ядрената си енергетика...Ние трябва да използваме всички тези аргументи, за да може в общия пакет България да вземе повече средства".

Затварянето на старите съветски реактори, които нямат предпазни куполи, беше условие Литва, Словакия и България, да се присъединят към ЕС съответно през 2004 и 2007 година. Според ЕС тези блокове не можеха да бъдат доведени до западните стандарти за безопасност при икономически приемливи условия. 

В същото време ЕС отчете, че затварянето на общо осемте реактора - по два в Литва и Словакия и четири в България - ще бъде в икономическа и финансова тежест на присъединяващите се страни със сравнително слаби икономики в процен на трудни реформи. В България АЕЦ Козлодуй даваше 45 на сто от цялото потребление на електроенергия в страната. 

Затова ЕС реши да подпомогне финансово извеждането на реакторите от експлоатация. Доклаът твръди, че ако продължава както досега то може да струва на ЕС 5,7 милиарда евро и тази цена да се удвои, ако включи изграждането на постоянни хранилища за ядрени отпадъци, каквото и трите страни нямат. България е изцяло зависима от Русия за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво.

"Съфинансиращите програми на държавите-членки остават твърде ограничени", казват европейските одитори. "Финансовият недостиг между стойността на извеждането от експлоатация и финансирането в Латвия се е увеличило на 1,56 милиарда евро от последния одит през 2011 година. Финансовият недостиг днес се оценява като 28 милиона евро в България и 92 милиона евро в Словакия".

ЕС започна да отпуска финансовата помощ през 1999 година. Тя трябва да достигне 2,955 милиарда евро през 2020 година за трите държави, като най-много от нея трябва да получи Литва - 1,553 милиарда евро, пише в доклада. На България и Словакия се падат съответно 731 милиона и 671 милиона евро. Отделно през 2013 година ЕС отпусна още 890 милиона евро за проекти, които да компенсират загубите на собствено производство на енергия в засегнатите страни. 

Литовската програма е най-скъпа и напредва най-бавно, защото реакторите там са същите като експлодиралия в АЕЦ Чернобил през 1986 година. Българските и словашките са от по-нови модификации на същия тип ВВЕР-440 според екипа подготвил доклада.Той е посетил и трите централи и е разговарял с компетентните национални власти и с техните оператори. Техните становища са взети под внимание в констатациите и в препоръките, каза той.

"Загрижен съм, че ключови проекти за извеждането от експлоатация са закъснели, че финансовите дупки остават и че има недостатъчен напредък към окончателно депониране на най-опасните ядрени отпадъци", каза Уин-Оуен.

 Българската сметка

Очакваните разходи по извеждането на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй от експлоатация, без строителството на постоянно хранилище за най-опасните отпадъци, според доклада е 1,107 милиарда евро. България няма официална прогноза колко би струвало съхранението на тези отпадъци от четирите затворени реактора, но по преценка на одитния екип цената би била 1,59 милиарда евро. Това число той е получил разделяйки на две прогнозната цена на евентуално постоянно хранилище от 3 милиарда евро, която българските власти са дали. То би обслужвало работещите реактори 5 и 6  и спрените от 1 до 4. Взета е под внимание и стойността на такова съоръжение строено наскоро във Финландия.

Така общата стойност на извеждането от експлоатация на четирите стари реактора на българската ядрена централа би струвало 2,697 милиарда евро, пишат одиторите. Сегашните програми предвиждат европейско финансиране от 731 милиона евро и национално съфинансиране от 341 милиона евро или общо 1,079 милиарда евро. Като извадим тази сума от общата стойност, се получава недостиг 1,618 милиарда евро. Ако от него извадим вероятната стойност на постоянното хранилище (1,59 милиарда евро), недостигът по текущите програми се очертава от 28 милиона евро.