Председателят на Народното събрание Цецка Цачева заяви, че очаква анонимните сигнали да отпаднат от закона за борба с корупцията, който предстои да бъде гледан на второ четене. Заяви го в две свои изявления в началото на новия парламентарен сезон. Дори уточни, че такива са  впечатленията й от разговори с представители на Реформаторския блок.

Анонимните сигнали са най-сериозната пречка пред приемането на закона, който веднъж дори бе отхвърлен на първо четене. Пред Клуб Z обаче представители на Блока отрекоха да са се съгласявали с подобна идея. Те заявиха, че до последно ще настояват за оставането на аноними сигнали.

Единственият компромис, на който са склонни, е те да станат "криптирани". Това означава името и личните данни на човека, подал сигнала, да се завежда отделно в деловодството от самия сигнал. По този начин той хем няма да е анонимен, хем пък ще е гарантирано запазването в тайна на самоличността на този, който го подава. По подобна схема работела данъчната администрация във Великобритания. Сигналът ще има само сигнатура. Името ще се вади ако се окаже, че той е фалшив или е донос или пък се стигне до съдебно дело по него, като това ще става с разрешението на съда.

"В малките общини хората се притесняват да подават сигнали. А две трети от общините в България са малки".

Така депутат от Блока аргументира неотстъпчивостта на реформаторите по темата. Той обаче призна, че е напълно възможно анонимните сигнали да отпаднат, ако се окаже, че само Реформаторският блок ги подкрепя.

Законът, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева, мина на първо четене в началото на август. Тогава той бе подкрепен от 171 депутати, като единодушно това сториха ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ и БДЦ. БСП и "Атака" гласуваха "против", а АБВ, трима социалисти и един независим се въздържаха.

Въпреки подкрепата си обаче патриотите имат много резерви и критики към закона. А без техните гласове той едва ли ще мине. Основен изразител на критиките е шефът на комисията за борба с корупцията Валентин Иванов. Преди няколко месеца той заяви, че има големи разлики между това, което пише в този закон и антикорупционното законодателство на Германия например. Според немското законодателство лицата, срещу които са подадени анонимни сигнали, се считат за "жертви". И докато върви разследването срещу тях, специална комисия следи за начина, по който то протича.

Други разлики са, че в Германия се преследват само хората от най-високите етажи на властта, докато в приложното поле на закона "Кунева" попадат и ниските нива.  Обект на следене в Германия са всички граждани на ЕС, докато у нас законопроектът засяга само български граждани. Законът "Кунева" преследва само пасивния подкуп - получаването, докато в Германия се преследват активния, пасивния подкуп и дори приносителя на подкупа.

Патриотите настояват също така председателят на антикорупционното бюро да се избира, ако не с мнозинство от 2/3 от депутатите, то поне със задължително мнозинство от 121, а не с обикновено (повече от половината от присъстващите). Те изтъкват, че този човек ще има много голяма власт и не може да бъде избиран по най-лесната процедура. Оттам освен това настояват за силен парламентарен контрол върху дейността на бюрото.

Законът е един от приоритетите на парламента за новия сезон. Очаква се той да бъде приет максимално бързо, за да може разходите, свързани с реализацията му, да залегнат в държавния бюджет за догодина.