Колко различни звука може да изкара един инструмент? Един от най-големите органи в света Boardwalk Hall Auditorium Organ в Атлантик Сити, Ню Джърси, САЩ, има 33 114 тръби. Това позволява огромно разнообразие от тембри, но в крайна сметка всичко е въздух през клапаните.

Друго нещо обаче е кино-органът - оркестрионът, или както още са го наричали преди почти век fotoplayer. Принципът е същият - мехове, въздух, тръби. Но и още много - свирки, барабани, птичи звуци, звънци, тръбене, всички те - задвижвани с клавиши, педали, но и ръчки, бутони, въжета...

Когато първите филми - всъщност поредица от снимки - се появяват, към тях няма диалог, звукови ефекти или саундтрак. Просто решение за последното е да се сложи едно пиано зад киноекрана. Но хората на изкуството не харесват простите, а грандиозни решения. Тогава в САЩ филмите се наричат fotoplays, съответно новият инструмент става fotoplayer. 

Това е Джо Ринаудо, кой обича антични фонографи, кинопроектори с ръчно задвижване, и, разбира се, механични музикални инструменти. Това е любимият му "Американски фотоплейър стил 20" от 1926 г. Какви ли са отношенията му със съседите?

Музиката обаче звучи познато. Може би от стари анимации на "Дисни"? Това е, защото до съвсем скоро те ползват именно оркестриони или фотоплейъри, за да озвучават анимациите си - не на живо, както е било в началото на миналия век, но за да придадат уникалната динамична и хаотична звукова атмосфера от класическите рисувани филмчета.

Ето и една по-умерена версия на този инструмент, която обаче може да свири и напълно самостоятелно: