Франция можеше да мине без това противоречиво решение.

Буркини или бикини – питаха френските коментатори иронично за избора на плажно облекло през това лято.

Не е случайно, че забраната за буркини – банският с дълги ръкави и панталони, дойде от бреговете на френската Ривиера, на няколко километра от Ница, града, покосен от ислямистката атака, която уби 85 души в Деня на Бастилията преди месец.

[[nid:43307]]

Първи беше Кан, който издаде забраната, потвърдена от съда на 13 август. Кан беше последван от Вилньов-Лубе близо до Ница и от Сиско в Корсика.

Дори кметът на северния морски курорт Льо Туке беше цитиран да казва, че ще прокарат подобна забрана – никакви буркини няма да бъдат толерирани на обществените плажове.

Екстремистки символ?

Досега са глобени малко жени (38 евро в Кан) за носенето на буркини на брега. А решението предизвика бурен дебат.

Кметът на Кан Давид Лиснар опита да обясни решението си така: „Буркини са като униформа, символ на ислямския естремизъм. Затова и ги забранявам през лятото“.

Неговото обяснение изненада мюсюлманската общност в Кан, тъй като Лиснар е познат сред местните хора като кмета, който е позволил голям парцел земя в неговия град да се използва за изграждането на Икраа джамията, финансирана от саудитски донор.

Какво мислят мюсюлманките?

 

„Аз съм практикуваща мюсюлманка и смятам, че трябва да има избор“, казва Сабрина Акрам, която е отрасла в Пакистан и сега живее в американския щат Масачузетс.

„Мисля, че е възмутително да бъдеш насила карана да показваш повече плът, или да си тръгнеш“, казва Мириам Куилс от Глосестър.

Френската антиислямофобска организация CCIF реши да обжалва решението на кмета на Кан в съда, но загуби. Според Административния съд забраната попада под закона от 2004 г., който ограничава показването на религиозни знаци на обществени места.

 

Съдът даде и мотиви за решението си: „В контекста на извънредното положение и след ислямистките атаки във Франция, натрапчивата демонстрация на религиозни знаци, в този случай под формата на плажно облекло, е възможно да предизвика или увеличи напрежението и създава рискове за нарушаване на обществения ред“.

С други думи съдът потвърди, че буркини не са само невинен религиозен символ, но военна и пропагандна форма на радикалния ислям.

Подобно на повечето си колеги, както и на мнозинството французи, Жан-Кристоф Плокен, колумнист в католическия всекидневик „Ла Кроа“ не е съгласен с това.

"Във Франция всеки е свободен да се облича по начин, по който харесва, стига да е в съгласие със закона. Затова и всеки би трябвало да е свободен да носи буркини", смята той. „Това не означава, че трябва да сме наивни. Буркините представляват сепаратистка гледна точка за обществото и са израз на натиск върху жените в мюсюлманската общност."

Жените във Франция

Всъщност, буркини застрашават две фундаментални френски ценности и традиции – еманципацията на жените и желанието да се живее заедно като една нация..

Страната, която дава на света бикините, и има дълга традиция от влиятелни жени – от философката Мадаме дьо Шатле, приятелка на Волтер, до Коко Шанел, през Симон дьо Бовоар, авторка на основополагащото фенимистко изследване „Вторият пол“, която е шокирана да види, че някои френски жени приемат нещо, което прилича на диктат върху тях от религията и от мъжете.

Буркините дълбоко разтърсват и идеята за национално единство, което е в сърцевината на френските ценности. Буркини се приема като символ на сепаратизма и за някои да бъдат позволени означава да се подкопае самата идея за Франция.

Дебатите за буркини ще изчезнат постепенно, тъй като август отива към края си. Но те показват дълбоко обърканото състояние на френските умове, което ще продължи и през следващите години.

Аньес Портие е английският редактор на френското списание „Мариан“. Материалът е от Би Би Си.