Турските телевизионни драми са известни с изграждането на запленяващи герои и заплетени човешки съдби; и със захабени сценарии, чиито хартиени гънки са протрити от прекомерна употреба. Постановката „Опит за преврат“, чиято премиера беше миналата вечер, не се отклонява съществено от традициите на турското драматургично изкуство. Подобни постановки, с различни режисьори и размах, са правени през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. С променлив успех.

Началото на пиесата хвърля пубиката в действието внезапно, дори стъписващо рязко. Подобни театрални похвати са, разбира се, преднамерени, дори очаквани от любителите на този жанр: затварянето на основни транспортни артерии и нископрелитащи военни изтребители над големите градове. Прекъсването на комуникации – социални мрежи и излъчването на телевизионни емисии. Разпространението на предварително подготвено комюнике с основна информация и изисквания на метежниците.

Мнозина театрални критици вече отбелязаха, че точно това първо изявление е било едно от слабите места в сценария. Обичайно в този текст се споменава кратка идеология на метежа и кой стои зад него, за да може подкрепящите преврата да получат увереност, че всичко върви по план. До края на пиесата тази информация липсваше. Правейки сценария неочаквано имагинерен, дори недостоверен на места.

Към средата представлението прави обрат. Намесването на звукови ефекти – призиви от джамии в необичаен час и пращане на СМС до мобилните телефони на зрителите, като замисъл целят, а и вероятно постигат, загуба на ориентация и подсилване на зловещ звуков пейзаж.

Намесата на самия Ердоган в действието е колкото умна постъпка на „човек с лице“, зад който поддръжниците на подобен вид изкуство биха могли да се обединят, толкова и отчаян ход на сценариста да премести фокуса от едно бавноразгръщащо се представление със закърняващ зрителски интерес към една фигура с озадачаваща роля.

Какво е Ердоган в тази пиеса: режисьор или главен герой? А може би сценарист?

И ако той изпълнява тези три основни роли, дали качеството на материала не страда иммено поради тази безкритична всеобхватност?

Хората на изкуството живеят в светове на възможности. Политиката, в крайна сметка, е изкуство. Изкуство на оцеляване. В „Опит за преврат“ от миналата вечер над 290 човека се оказаха недостатъчно умели в политическите игри и загубиха живота си. Други близо 1 400 са ранени.

Режисьорът Ердоган засега запазва позициите си на „главнокомандващ“, по неговите думи. Ако може да се съди по съдбата на режисьорите на подобни представления в миналото, които държат на използването на гипсокартон за замазване на дупки в сценария, и които бъркат жестокост с психологическа дълбочина, те обиковенно успяват да задържат положението си в театралните среди за още известно време.

Публиката обаче не може, а и не бива, да бъде държана твърде дълго в неведение.

...

Силвия Атипова е писател и журналист. Живее в Белгия