Дворецът "Саръгьол" е на държавата, но тя ще може да го владее, само след като плати на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок по 6 630 лв. за необходимите и полезни разноски, които те са направили за имота. Това съобщи "Правен свят", позовавайки се на решение на тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик Камелия Маринова и съдии Веселка Марева и Владимир Йорданов.

"Саръгьол" е второто царско дело, което стига до последната съдебна инстанция. През 2012 г. ВКС постанови, че дворецът "Кричим" е държавна собственост. Все още не са приключили делата за "Ситняково", "Царска Бистрица" и "Врана", както и за над 16 000 дка гори в Рила. 

Решението на ВКС за "Саръгьол" приравнява царя и сестра му на добросъвестни владелци на имота от момента, в който им е предаден от областния управител през октомври 2002 г., но не ги признава за такива.

С решението върховният съд заема позицията, че абдикацията на цар Фердинанд не е основание за присъединяване на имуществото, което е владял, към патримониума на Борис III.

"Абдикацията, като основание за престолонаследие, съставляващо институт на публичното право, не може да бъде основание за преминаване на субективни имуществени права и задължения (към които се числи и фактическото състояние владение) от патримониума на едно лице към патримониума на друго лице, а съответно - не може да бъде и юридическо основание за преминаване на владение, поради което не може да бъде и основание за присъединяване на владението на предходен владелец", заявява ВКС, цитират от "Правен свят".

Друг извод от решението е, че причината, поради която съдът не може да признае правото на собственост на Сакскобургготски и Мария-Луиза, въпреки отмяната от Конституционния съд на закона за национализация на царските имоти, защото след това Народното събрание не е приело специален закон за царската реституция.

Според закона за Конституционния съд, ако той отмени даден акт като противоречащ на основния закон, то органът, от който това зависи, трябва да уреди възникналия казус от решението за отмяна. В случая това е Народното събрание, което след отмяната на закона за национализация е трябвало да приеме нов, третиращ правата върху въпросните имоти.

Всъщност се оказва, че държавата не е изпълнила задължението си да да приеме закон, с който да уреди последиции от обвяването за противоконституционен на закона за национализацията на царските имоти, а е предявила иск за собственост, знаейки, че без такъв закон, той ще бъде уважен, коментира "Правен свят". Сега въпросът е дали Сакскобургготски и сестра му могат да получат обезщетение за неприетия закон.