Васко Начев е енергиен експерт в областта на проучването и добива на петрол и природен газ. Работил е дълги години да енергийни компании в Азия, по образование е сондажен инженер.

Борсови играчи и политически коментатори се опитват да бъдат в крак с променящите се събития в Лондон, при това на фона на политическите намеси, целящи да успокоят пазарите от една страна и говорейки за политическите преврати, от друга.

„Еуфорията” обзела нефтения пазар от вота на Великобритания да напусне Европейския съюз, след първите три дни изглежда затихнала, но само привидно. Добивите на американски суров петрол намаляват за шеста поредна седмица, докато доларът отстъпи спрямо другите основни валути. Според американската енергийна агенция, доставките на суров петрол в Щатите са намалели с 4.05 милиона барела миналата седмица. Доларът падна на фона на политически спекулации, че ще се предприемат действия за ограничаване на вредите от решението на Великобритания да напусне ЕС. 

Невъзможно е да се направи пълна оценка за последиците от напускане на Обединеното кралство от замисления Европейския енергиен съюз, тъй като има твърде много несигурност, свързана с така наречения Brexit. 

Има обаче някои основни изводи, които могат да се направят на този ранен етап.

Енергийният съюз е стратегия за насочване на политиката за климата на енергия в ЕС а, не самата политика, с конкретно разписани правила. ЕС включва наред с ясната правна основа за компетенции, свързани с енергията на равнището на съюза, понятието солидарност-нещо което освен, че е трудно да се позове е и още по-трудно да бъде наложено. Позициите на отделните държави като нива и възможности са с доста големи маржове разлика. Няма да е никак лесно, на фона на тези позиции, във времето да се изгради единен енергиен съюз при усилващи се центробежни сили.

От друга страна, последствията от това, че няма да се прилагат правните процедури между ЕС и Обединеното кралство след напускането му, без съмнение икономическите взаимоотношения, потоци на финансиране, инфраструктурата и взаимната свързаност, търговията с електрическа енергия, както и доставките на газ, ще са неимоверно сложни. Едно пълно отделяне на Великобритания от Европейския съюз в тази насока е нито неизбежно, нито пък е и възможно на практика. Няма как да има незабавно прекъсване на влиянието върху съществуващите енергийни връзки. Различни въпроси ще трябва да бъдат разглеждани на базата на всеки отделен случай. Това във времето клони към безкрайност…

Регистрираният спад при цените на петрола е с къс хоризонт на продължителност. Очакванията  за следващата година, цената на нефта да е от порядъка на $57- $58 за барел.  Прогнозите за икономически растеж обаче, не са особено окуражителни.  Основните пазари в Далечния Изток, Китай, ЕС и САЩ са на радара за бури. 

Направените инвестиции в съвместна енергийна инфраструктура на стария континент са от десетилетия. Нефтените и газови активи на Великобритания в Северно море са стабилни, въпреки отбелязания лек спад. Дори и независими от пазарите на ЕС, те ще останат с постоянен интерес за чуждите нефтени компании. До някаква степен ще се създаде дисконфорт при взаимоотношенията с нефтените гиганти Shell и BP при сегашни и бъдещи проекти на територията на ЕС. Ако обаче независимостта на Шотландия бъде реализирана, то тогава нещата на Албиона ще изглеждат съвършено различно в зависимост от това дали тези активи се управляват от Абърдийн или от Лондон!? 

По отношение диверсификация на енергийни източници, Обединеното кралство няма причина за притеснения. Енергийната зависимост на доставки за острова е под средното за ЕС.

Великобритания много или малко се противопоставяше на Европейския съюз и свръх амбициозната им програма за енергийна ефективност, както и на методите за намаляване въглеродните емисии. Ще бъде интересно дали напускането на британците ще провокира по- голяма активност в тази посока от страна на Брюксел.

Последиците от Brexit-а към Европейския енергиен съюз ще е именно върху принципа на солидарността. Великобритания несъмнено играе ролята на балансьор при обсъждането на проекта Северен поток 2 - тръбопровод за увеличаване на руския капацитет за износ на газ директно до Германия през Балтийско море. Този проект освен, че се явява заплаха за интеграция на европейските пазари на енергия и негативното въздействие върху транзита на газ през Украйна, е и фактор за политическата стабилност на съюза. Дори бих казал, че ще е фактор и за целостта на ЕС.

Изграждането на Северен поток 2 ще позволи на консорциума между BASF, E.O.N, Shell, OMV и Еngie в партньорство с Газпром,  да диктуват условията при доставките на газ за държавите от Централна, дори Югоизточна Европа. Реализирането на този проект би нарушил тотално конкурентоспособността при доставките на газ по посока Юг- Север в рамките на Европейския съюз. Подкопава из основи усилията за диверсификация на доставки в Югоизточна Европа. Обезсмисля до някъде и идеята за Южния газов коридор. В този ред на мисли, липсата на Великобритания в ролята на арбитър между западните и източните страни членки на ЕС, ще се усети най-силно. Вярвам, че Брюксел ще успее да долови огромния проблем, който би предизвикал реализацията на Северен поток 2 и ще реши казуса окончателно, не позволявайки интересите на пет частни компании да определят дневния ред при изграждането на Единен енергиен съюз. 

Затоплящите се отношения между Русия и Турция, което според някои анализатори това би довело до рестартиране на проекта „Турски поток”-  газопроводът, който е предвиден да бъде прокаран по дъното на Черно море. Проект даващ възможност за разширение на руските доставки за Югоизточна Европа. Не смятам обаче, че „Турски поток” има някакъв реален шанс за реализация. 
Европейският съюз няма как да интегрира напълно своята икономика, ако енергийните доставки не са част от тази интеграция.

Обтегнатите отношения в Еврозоната след гръцката криза, перманентно финансово нестабилната Италия, продължаващата миграционна вълна, в добавка с резултата от гласуването на Brexit, са достатъчно сериозни аргументи за належащи промени в политиката на ЕС из основи. Не напразно и сглобяването на пъзела- единен енергиен съюз фигурира, като основен елемент в плана „Юнкер”, особено след като членството на Обединеното кралство вече е под въпрос.