Колкото пò му се вторачвам (или както се казва в Северозапада – му се дзверим), толкова пò не ми харесва. Положението, де.

Вижте и сега – едно почти цяло поколение, което вярва, че да си млад и да си прост са една и съща дума, ще прати окъсаните си родители при лихварите. За да се подруса една нощ върху масата с бутилка бърбън в ръка, безпощадна рокля на кредит 300%  и прическа на вафлички. Родителите ще отидат при лихварите – които са продукт на ония, които са ги докарали до там, защото са... докарани до там. Заради това, че са докарани до там, те не са чели на поколението си (а и на себе си) Достоевски, защото бъхтят по 10 часа, за да си платят тока. Като не е чувало за Достоевски (взимам го за пример, не че имам тениска с него), поколението все по-лесно ще продължава да е глина, поддаваща се на формоване от майсторите, които държат положението да остане именно такова... И поколението, и на поколението поколението ще продължат да го крепят - пасивно или активно. Или, в най-добрия случай, ще си бият камшика да берат мандарини някъде там на юг. А тук ще останат... знаете кои. Които още по-евтино ще крепят положението. Е, какво да му харесвам?!

Шофьори, които не могат да шофират, в коли, които не могат да вървят, возят девойки, които не могат да отказват.

Сякаш при нас лошата Империя, като оная на сенатор Палпатин, вечно ще побеждава. Вярно, че и там Дарт Вейдър  - да не види нещо - преживя катарзис накрая, ама... Това го отдавам по-скоро на холивудската наркомания за хепиендове.  Погледнато с ума – не се задават много щастливи развръзки.

И тогава се сещам за Третия закон на Нютон. Това не е глупав оптимизъм – законите, затова така им е името, не търпят изключения. Законът за съхранение на сумарната механическа енергия на взаимодействащите тела е нещо много просто:

 Всяко действие има противодействие, равно по сила в обратната посока!

Може и трудно да се вижда на пръв поглед без съответната измервателна апаратура, ама има. Колкото повече нещастни млади създания ще затъват, толкова повече ще имаме герои на олимпиади или специалисти, които правят името България да звучи не като псувня. Или като ония деца, които миналата година отидоха на бала по тениски, а дариха парите, които биха прахосали, на нуждаещи се. Колкото пò ще дълбаем дъното, до което сме стигнали като духовност и „прее*и другарче”, толкова повече единици ще застават на „правия път”. Така поне излиза от твърденията на Нютон, които не съм чул някой да е опровергал. Сравнете състоянието на Българската православна църква преди и в последните година-две...

А има и още една добра новина – законът, разбира се, не е негов, а е на Бог. Защото е функционирал по един и същ начин много хилядолетия по-рано, просто на гения му се е дала дарбата да го прозре и формулира простичко за такива като мен. Затова и бих гласувал за Исак.

И още нещо - законите, по които функционира това устройство, наречено мироздание, за щастие, не са като законите, гледани в български съд, когато имаш пари. Доказателство: правилата на физиката важат и за мутри, и за политици, и за митничари, когато си карат джипа с 250 км/ч.

Може да е шантаво, но с тая далаверка – за натиска и контранатиска, си обяснявам примерно феномена „Русия”. Нация, която ражда колоси на ума и духа във всяка сфера, способни да променят хода на планетарното развитие... Ражда ги, защото „масата” не може да направи една кола с такива гумени уплътнения, че вътре да не вали. Може само до „не поройно”. И енергията търси да избие – така е честно.

Защо бих отишъл на предизборен митинг единствено на Нютон? Защото колкото натискът е по-голям, се получава по-истински контранатиск. Именно руснаците имат светии от времето на Сталин, с доказани чудеса и т.н., а ние имахме... Де да знам. Ченгета. При нас терорът над духа – над пастирите и пасомите, и за имотите, и за всичко, не е бил баш истински терор. Просто са купили църквата, вместо да я смажат. Сега смятам, че има истински натиск и затова ми се ще да вярвам, че се появява Божието „равно по сила в обратна посока” противодействие...

Разбира се, че при една мажоритарна система именно за Нютон, а не примерно за Дарвин бих гласувал. Дарвин не знам какво е пил на оня кораб, ама за да реши, че видовете непрекъснато еволюират, ще да е било силно. И с метил. И чашите са били гъбясали. Влезте в произволно избрана чалготека в Студентски град и ще излезете със завинаги разклатено доверие в неговата теория за еволюцията.

Спокойно – не е толкова страшно. Колкото повече се увеличава пресата на „онези”, толкова повече ще се увеличава и противодействието. Жалко, че бай Исак го няма в бюлетините.