Петнайсет милиона евро вложи Кристо в своята нова инсталация „Плаващи кейове“, разположена в италианското езеро Изео. Откри я на 18 юни, разглобява я на 3 юли – точно 16 дни ценителите ще имат възможност да видят и съпреживеят произведението. Парите, вложени в проекта, са лични. Кристо и съпругата му Жан-Клод, починала през 2009 г., никога не са имали спонсори – винаги сами финансират гигантските си творби. Как тогава им излиза сметката?

Същото са се запитали в Харвардския университет и за да изследват бизнес модела, канят артистичната двойка през месец април 2006 г., за да им го представят лично в открита лекция. Кристо и Жан-Клод са си създали обособена ниша в изкуството и я поддържат чрез труда си. А най-важното условие в работата им, основата на техния „бизнес“, защото е основен компонент в съзиданието, е състояние, което не  подлежи на покупко-продажба: свободата. Тъкмо онова, което никой не може да купи, привлича тяхната публика. Удивителното е, че зрителят успява да се привърже към този момент на ирационалност и неповторимост, който трае две седмици.

Израстването на Кристо в страна под комунистическа диктатура е повлияло силно на стремежа му към свобода. И тъкмо тя придава уникална стойност на творбите му. Всяка от тях е единствена по рода си. И има кратък живот.

„Това, което прави изкуството велико, е свободата на творческия процес. Когато даден проект бъде изпълнен, то не е защото някой друг го е искал. Няма друга причина той да е там. Ето това привлича толкова много хора“, обяснява Кристо пред студентите в бизнес факултета.

Да предлагаш нещо безплатно, за което си платил милиони, на пръв поглед е налудничава идея. Как тъкмо нейните автори ще учат бъдещи мениджъри да бъдат добри в своята работа? Кристо им обяснява нещо повече – как да станат най-добрите предприемачи.

Проектите му отнемат много работа и време в предварителни рисунки и преговори за финансовата част. Необходими са камара разрешителни от различни институции и собственици. Случва се художникът да работи 25 години за произведение, който трае две седмици и на пръв поглед не носи и едно евро печалба.

„Макар и да не извличат печалба, двамата в действителност използват мениджърски похвати“, казва проф. Джош Лърнър, преподавател по инвестиционно банкиране в Харвард.

Лърнър е съавтор на изследване върху управленския подход на Кристо и Жан-Клод заедно с професора по практически мениджмънт Фелда Хардимън и с д-р Ан Лимън. Изследването влиза като част от учебната литература за първи курс в бизнес факултета на Харвард.

„Студентите трябва да имат ясна идея, способността да предприемат амбициозен проект, да привлекат ресурси, да ръководят средства. Сметнахме, че ще е полезно да получат представа за ситуация, която е далеч от обичайната“, казва Лърнър.

За да осъществят едно произведение, Кристо и Жан-Клод теглят кредити, които досега винаги са връщали. Убедени са, че ако приемат външно финансиране, това ще ограничи свободата им.

Как си връщат парите? Чрез продажба на предварителните си рисунки на колекционери и галерии. В лимитирана серия. Краткият живот на произведенията им качва цената на рисунките. Но и това е бавен процес.

„Наистина имаме собствен бизнесмодел – казва Жан-Клод. – Единственият начин да работим в тотална свобода е като си плащаме за нея. Когато човек приеме пари отдругаде, някой му казва какво да прави. Затова финансираме проектите си с наши собствени пари – продавайки ранни рисунки, колажи и по-стари работи. Но никога не знаем дали ще се продадат достатъчно бързо, за да посрещнат разходите ни.“

„Затова работим само с банки: колекционерите и музеите са пословично бавни в плащането“, допълва Кристо.

През 1969 г. двойката основава корпорацията CJV („Христо Владимиров Явашев“). Жан-Клод бе неин президент и касиер, тя също е вицепрезидент и секретар. По думите ѝ, вторият секретар е самият Кристо.

„Има връзка между израстването ми в комунистически режим и този стремеж към свобода – отбелязва Кристо. – Марксисткото ми образование помага да използвам ресурсите на капитализма за свои цели. Но и ме направи противник на всякакъв род послания. Посланията могат да са политически, религиозни, търговски – всичко това е пропаганда. Никога няма да правя изкуство с послание. Проектите ни са много по-сложни, много по-значими от какъвто и да е илюстративен акт.“

Защо го правят?

„Художници сме и нямаме особена причина, нито нарочна цел. Това е като рисуването – просто покриваш платното с боя. Няма смисъл да обясняваш защо го вършиш, нито защо използваш синьо, жълто или друг цвят“, казва Кристо.

„Винаги искаме да създадем произведение на изкуството, което носи радост и красота… Нетрайността е естетическо решение. Да се скъси съществуването, означава натоварване на творбата с нашите чувства на любов и нежност към нетрайното – като детството или като собствения ни живот“, казва Жан-Клод.

Площад Славейков