Финансовите министри на Еврозоната (Еврогрупата) се събраха в Брюксел днес, за да решат достатъчно ли е направило крайнолявото правителство на Гърция, за да получи следващия спасителен транш от 10 милиарда евро от програмата за подпомагане на дълбоко задлъжнялата страна.

Страните от общата валута се надяват и да разрешат различията си с Международния валутен фонд (МВФ) за това по какви облекчения на дълга могат да разговарят с Атина.

Днешното решение е ключово за правителството на министър-председателя Алексис Ципрас, защото без финансирането то не може да посрещне задълженията на страната, чиито падежи идват през юни и юли.

Запитан дали срещата ще освободи следващото плащане за Гърция, френският финансов министър Мишел Сапен каза:

"Това е целта".

Словашкият му колега Петер Кажимир обаче не беше напълно уверен, че тя ще бъда постигната. Очаква се срещата да продължи до късно. 

"Мисля, че сме готови, но много неща остават нерешени докрай", каза Кажимир.

В неделя гръцкият парламент прие пакет от закони в изпълнение на третата помощна програма за страната от 86 милиарда евро, за която тя се споразумя с кредиторите през юли м.г. и така избегна изпадане от Еврозоната.

Те включват приватизация на държавни активи за 50 милиарда евро, повишения на данъци, пенсионна реформа и разчистване на лошите кредити към банките, включително на физически лица.

Според вътрешна информация от заседание на заместник-министрите на финансите на Еврозоната вчера, цитирана тази сутрин от атинския консервативен всекидневник "Катимерини", не всички мерки са на висотата на очкаванията на кредиторите, а и част от тях те ще искат да видят приложени, за да се подпишат, че текущият преглед на изпълнението на програмата е успешен и парите да бъдат отпуснати.

Кажимир допусна решение под условие - че Гърция ще получи транша, възможно и на части, до края на годината, при изпълнението на всяка от мерките.

Другият голям въпрос на днешната среща са възможните облекчения да гръцкия дълг. Според МВФ нови номинални намаления в него са неизбежни, но държавите от еврото, които държат две трети от този дълг не искат да чуят за това, след масивните му опрощавания през 2012 година. Те са склонни да обсъждат разсрочване и отлагане на лихвени плащания по новите спасителни заеми за страната.

"Ние винаги сме обсъждали с МВФ възникващи въпроси, но това, което намирам за странно сега, е безусловното искане за преструктуриране е намаляване на дълга", каза белгийският финансов министър Йохан ван Овертвелд.

"Това, което можем да разглеждаме, е годишната дългова тежест на Гърция, т.е. това, което тя може реално да плаща на година", каза председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия. Запитан за несъгласията между ЕС и МВФ, той добави: "Целта на днешната среща е да постигнем споразумение с МВФ".

Той изключи Еврозоната да продължи помощната програма за Гърция без МВФ.