Президентите обичат да правят посланици от съветниците си

4-ма сътрудници на Росен Плевнелиев стягат куфарите си за чужбина, където ще представляват България като посланици.

Това стана ясно миналата седмица, след като правителството одобри на свое заседание кандидатурите им.

Деяна Костадинова - шеф на президентския кабинет, заминава за Женева. Там са европейските централи на ООН и подчинените й организации.

Секретарят на държавния глава по културата Мартин Иванов отива в Хелзинки.

Посланик в Словакия ще бъде съветничката на Плевнелиев по европейските въпроси Йорданка Чобанова.

А в Испания ще ни представлява шефът на президентския протокол Иван Кондов.

Така продължава старата практика президентите да назначават свои приближени хора за посланици в последната година от мандатите си. Установи го и проверка на Клуб Z.

В този почин няма нищо осъдително. Голяма част от тези хора са дипломати от кариерата. А спорове дали назначенията са правилни или не винаги ще има. Както ще има винаги и скандали.

По правило президентските хора биват пращани в страни, считани за престижни.

 

Посланиците на Първанов - с намигване от ДС

 

Почти всички съветници на президента (2002-2012) Георги Първанов станаха посланици. Да не забравяме все пак, че той е единственият български държавен глава, изкарал два петгодишни мандата.

Интересното е, че голяма част от хората на президента социалист се оказаха агенти на ДС. Не е за учудване. Самият Първанов се оказа агент Гоце. И защитаваше колегите си, като ги обяви за патриоти. Ето някои от тях.

Дипломатът от кариерата Никола Карадимов бе секретар на Първанов по външната политика. В края на първия си мандат президентът го изпрати в Норвегия. Преди да работи при държавния глава, Карадимов бе наш представител в ЕС и Дания.

Любомир Кючуков бе член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция към президента. Оттам той отиде посланик в Лондон.

Златин Тръпков бе секретар по външната политика през първия мандат (2002-2007) на Първанов. След което бе изпратен в Холандия.

Външнополитически секретар бе и Георги Димитров. Съименникът на българския пролетарски вожд бе посланик първо в Държавно обединение Сърбия и Черна гора – това бе последното название на остатъчна Югославия. След като и то се разпадна, той остана в мисията ни в  Сърбия.

Президентският съветник по икономическите въпроси Николай Иванов представляваше страната ни в Катар.

Андрей Караславов бе началник на кабинета на Първанов. След пет години на тази длъжност той бе назначен за посланик в Гърция.

Някои от тези дипломати бяха върнати с указ на външния министър (2010-2013) Николай Младенов, след като бе разкрита принадлежността им към ДС. Описаният по-горе Георги Димитров обаче заведе дело и бе върнат на работа. И дори стана постоянен секретар на Министерството на външщните работи. За да бъде уволнен отново от министър Даниел Митов.

Може би най-скандалният случая с назначаването за посланик, извършено от Георги Първанов, е това на неговия приближен Емил Вълев в НАТО през 2002 г. Дипломатът обаче така и не зае поста. Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) му отказа достъп до класифицирана информвация поради миналото му на агент на комунистическите служби. През 2007 г. обаче Първанов прави Вълев свой секретар по външната политика. А година по-късно ДКСИ му дава отказания години по-рано достъп. Случаят "Вълев" бе огласен през 2010 г. от Атанас Атанасов - бивш шеф на Националната служба за сигурност (НСС) и тогавашен на ръководството на държавна фирма "Информационно обслужване".

 

Петър Стоянов бе по-скромен

 

Интересното е, че и при президента (1997-2002) Петър Стоянов имаше посланик, някогашен агент на ДС. Това бе Атанас Будев - негов секретар по външната политика. Той бе посланик в Буенос Айрес. Георги Първанов също го прати в чужбина, но само като неакредитиран посланик, временно управляващ посолството в Хараре.

Покойният вече Владимир Филипов бе първо посланик в Португалия, а след това - секретар на Стоянов по външната политика.

В края на своя мандат държавният глава изпрати шефа на протокола си Ярослав Голев в Словакия.

Качествата на Димитър Цанчев не могат да будят съмнение. Арабист по образование, той бе външнополитически съветник на Стоянов по време на процеса срещу медиците в Либия. Оттогава до днес с малки прекъсвания е посланик - в ООН в Женева, в Израел, а днес - в ЕС.

 

Хората на Желю Желев

 

И при първия ни демократично избран президент (1990-1997) Желю Желев имаше агент на ДС. И това не бе кой да е, а самият Стоян Сталев, който бе един от най-близките му съветници. Той бе посланик в Германия и Турция.

Ивайло Трифонов - началник на канцеларията на Желев, оглави след това мисията ни в СР Югославия.

Камен Величков бе външнополитически съветник на Желю Желев, който след това го изпрати в Холандия. Но като дипломат от кариерата той продължи работата си и при другите президенти. През 2008 г. Величков бе назначен за посланик в Тайланд. От Банкок жалба срещу него за сексуален тормоз подаде Красимира Трифонова – бивш консул и трети секретар в мисията в индокитайската страна. В крайна сметка обаче натоварената с разследването Комисия за защита от дискриминация (КЗД) постанови, че твърдения срещу Величков са “неоснователни и недоказани”.

Здравко Попов също съветваше Желю Желев по външнополитическите въпроси. Той стана по-късно посланик в Чехия. Но там го прати Георги Първанов.