Една медийна група е основният инструмент за политическо влияние в България. Това установява в доклад Центърът за изследване на демокрацията, който бе представен днес.

За никого не е новина, че става дума за медиите на Делян Пеевски, който главният експерт към Центъра Тихомир Безлов нарича "Моделът "Кръстева-Пеевски-КТБ". Изследването обаче хвърля светлина върху бързото навлизане на медиите на Пеевски, методите, по които оцеляват в икономическа криза, в която много други загинаха, както и начина, по който са използвани от силните в момента за "политическо инженерство".

Изследването, което можете да прочетете тук, разглежда данни за приходи и разходи, персонал, заемите, дадени на различни медии от КТБ, както и анализира отношението на тези медии както към политици, така и към важни обществени теми. Проследява се периодът на "големите медийни размествания" между 2008-2014 г, и двата етапа, по които "Кръстева-Пеевски-КТБ" се наместват на българския медиен пазар.

 

Етап първи - заемане на място сред националните печатни издания

Тук се връщаме в 2007-2008 г, която според изследването е ключова за медийните промени в България. Държавата влиза в ЕС, телекомите започват да предлагат добър мобилен интернет, а на пазара се налага една нова медийна група - "Нова Българска Медийна Група", която изкупува няколко ключови вестника, а през следващите години добавя в портфолиото си още десетки издания. Зад нея стоят Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а ключова роля във финансирането й играе КТБ.

До 2009 г, посочва се в изследването, българските медии - печатни и други - са във възход. Печалбите от реклама растат, наемат се повече хора, появяват се нови вестници, телевизии, радиа. През 2009 г обаче започва криза. Една проста графика я показва ясно:

Само една медийна група, тогава заемаща все още около 17% от пазара, остава невъзмутима в кризата. Това е Нова Българска Медийна група. 

НБМГ печели, когато другите губят, и наема хора, когато другите съкращават:

Медиите на "Кръстева-Пеевски-КТБ" получават и нова функция в "политическото инженерство" заедно с избухването на протестите срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. В какво се изразява то? Най-лесно се демонстрира с тази семпла графика:

"Обръщането на палачинката".

Премиерът Бойко Борисов е избран като най-коментираната личност в българската политика.

Фалита на КТБ обаче разкрива ценна информация за това колко зависима е групата "Пеевски-Кръстева-КТБ". Контролът над голяма част от печатните и интернет издания е бил гарантиран със серия от кредити:

 

До 2014 г, когато стига обхвата на изследването, едва 30% от журналистите в България не работят в медиите на тази група. Същевременно, доверието на хората в българската журналистика като цяло е по-висока от тази в съдебната система, но равна на тази в Народното събрание. Хората вярват на вестниците и другите медии толкова, колкото и на депутатите.

"България е на предпоследно място по всекидневно четене на вестници в ЕС - 11% от българите четат всеки ден, само Гърция е зад нас. През 2001 г. това бяха 50-55% от българите, когато това е нивото в Германия днес", обясни Безлов резултатите от това днес.

Същевременно, сочи друга статистика от "Евробарометър", българите са шампиони в ЕС по всекидневно гледане на телевизия - 93% от нас застават пред малкия екран всеки ден.

 

Етап втори - влизане в националния телевизионен ефир

Както изследването показва, постоянното обръщане на палачинката и завземането на печата от модела "Кръстева-Пеевски-КТБ" води до загуба на доверие във вестниците. Телевизиите обаче растат, след като два големи медийни концерна закупуват две телевизии с национален ефир - днес бТВ и Нова Телевизия, които държат по-голямата част от големия български тв ефир.

Моделът "Кръстева-Пеевски-КТБ" усеща това и, съответно, придобива своите телевизии - ТВ7 и ББТ. Производството на телевизия обаче е много по-скъпо удоволствие, за което не стигат рекламните бюджети на "вътрешни фирми" от КТБ, което финансира до този момент вестниците. Затова Пеевски използва инструмента на заеми от КТБ към същите тези "вътрешни фирми", като ги предоставя на ТВ7 и ББТ.

Приходите на двете телевизии не се движат особено, но бюджетите им нарастват значително, отбелязва се в изследването, задминавайки дори тези на водещите в националния ефир - бТВ и Нова Телевизия.

И тук идва наистина тежката статистика - ако към годишните бюджети на телевизиите се добавят и тези на печатните медии и интернет страниците на НБМГ, според екипа на Центъра през ключовата 2013 г "политическите инвестиции" в медии са вероятно над 150 млн. лв. За какво служат те? През лятото на 2013 г тези пари отиваха за съдържание срещу протестиращите, излезли по софийските улици срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

 

БНТ, бТВ и Нова Телевизия

Трите основни телевизии обаче, макар и свободни от групата "Кръстева-Пеевски-КТБ", също не демонстрират нужното ниво на медийна независимост.

"Според последните данни на Ниелсен, БНТ имат пазарен дял под 5%, което ще рече, че тя има 4-5 пъти по-малък дял от останалите две водещи телевизии. Дори и да има добри предавания, а тя има такива, с толкова малък дял тя не може да изпълнява обществените си функции", отбеляза в хода на дискусията старшия анализатор на Центъра д-р Любомир Кутин.

Той отбеляза и демонстративното политическо инженерство на обществената телевизия, която по време на големите протести месеци наред показваше малки групи протестиращи, манипулирайки общественото мнение.

бТВ и Нова Телевизия би трябвало да имат гаранция на независимост от факта, че са собственост на чужди медийни концерни.

"Да, големите частни компании са някакъв гарант, че не са под влияние на българските политически интереси. Но тези две телевизии бяха купени на твърде висока цена", заяви Тихомир Безлов.

Според него, при печалбите, които и БТВ, и Нова ТВ показват, двете телевизии ще се изплатят на инвеститорите след повече от 20 години. И тук идва възможността на държавата да влияе - с т.нар. PR-договори. Друг проблем, отбелязва експертът, е факта, че по десетина души в двете телевизии избират темите. Днешните инструменти за пипълметрия и наблюдение на публиката, които вестниците нямаха, се ползват активно от ръководствата на големите телевизии, за да предоставят повече от това, което е най-гледано, понякога за сметка на важността на непопулярните теми.

 Социалните мрежи - лекарството, отровата, или и двете?

Според проучванията, социалната мрежа Facebook предизвиква истинско медийно сътресение в България. От 60 хил. потребители през 2008 г, те са 450 хил. през 2009, 2 млн. до 2011 г, а наскоро минаха 3 млн.

В тази статистика България е водеща - ползването на социалната мрежа раст по-бързо, отколкото е средното за Европейския съюз.

Фейсбук е не само платформа за медийно съдържание, но и изключително ефективен инструмент за организиране на гражданска активност. В доклада на Центъра като пръв подобен пример се посочва серията от протести срещу Цар Киро през 2011 г, последвани от екопротестите през 2012, и кулминирайки през 2013 г. с ДАНСwithme.

Според анализа на Центъра, в това ново медийно пространство ПР експертите и рекламните бюджети на българската олигархия имат значително по-малко влияние.

Пред Клуб Z обаче Тихомир Безлов разкри и другата страна на монетата - днешните производители на медийно съдържание също не използват и не знаят как да използват ефективно инструментите, които социалните мрежи дават за разпространение на информацията.